Когато на 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители, обикновено си спомняме за Паисий Хилендарски, който е пътувал из България с ръкопис под ръка, или за Васил Левски, който е изграждал революционна мрежа градче по градче. Историята ги помни като изключителни фигури, но всъщност те са били обикновени хора, които са избрали да не мълчат във време, когато мълчанието е било по-безопасно. Днес, когато разполагаме с интернет, социални мрежи и достъп до световни платформи, може би си мислим, че будителството е станало по-лесно. Истината обаче е по-сложна – екосистемата от хора, които се опитват да ни държат будни, наистина е по-богата, но „машината за приспиване“ също се е усъвършенствала и работи с невиждана досега ефективност.

Прочетете още Апатията като приспивателно за обществото →