Сълзите на отсечената корона падат една по една…

Дърветата в Кюстендил не са просто зелените рамки на улиците и алеите – те са паметта на града.

Дъхът, даващ ни живот.

Всяка отсечена топола, всяка срязана клонка е като удар, който разцепва тишината в нашия дом.

Но кой чу? Кой погледна?

Мълчанието и безразличието са по-силни от всякога. Реакциите ни стигат до бледо натъжаване, а след това се връщаме към собствените си и, разбира се, по-важни проблеми.

Винаги е лесно да обвиним някого – този, разрешил деянието или онзи, затворил очи пред очевадното.

Здравите дървета не падат от брулещия вятър. Те падат от колективното безхаберие.

Въпросът не е само в загубения зелен чар на града. Въпросът е: какво искаме да оставим след себе си? Мрак и прах или бетон и сухи спомени?

Свидетелите трябва да бъдат активни. Да питат. Не трябва да бъдат притъпени.

Защо здрави дървета биват отрязвани без ясна необходимост в Кюстендил?

Отговорите не са лесни, но мълчанието и бездействието носят още по-голяма опасност. Защото, когато дърветата замлъкнат, започва да говори Земята, чрез суша и загуба на живот.

Да пазим дърветата не е някаква еко мода. Това е разумът да съхраним климата, здравето и бъдещето си.

В противен случай вече няма да има за какво да се върнем у дома.