България за пореден път е в ръцете на правителство със спорни компетенции, влияещо се от задкулисни личности и цели, а цената за това я плаща, този, който винаги го е правил – всеки един от нас.

Народното събрание би трябвало да символизира дипломация, възпитание и съвкупност от огромни капацитети с експертиза в различните сфери от нашия живот, работещи с една обща цел – благото на народа. Вместо това ставаме свидетели на скандал след скандал, които излизат от политическото измерение и лежат на лични основи. Вадят се компромати в кулоарите на парламента, а други виждат бял свят през архиви на някак безследно изчезнали лица, които май така и не се търсят. Валят обиди и нападки, подходящи за махленска свада зад блока, не и на законодателната институция на страната ни. Но реалността е такава. Личностите, представящи народа и неговия интерес, всъщност преследват своя такъв. И с всяка изминала седмица маските продължават да падат, макар и в действителност да са паднали отдавна.

Първоначално управляващото мнозинство се състоеше от ГЕРБ, ИТН, БСП и АПС. Политически формации, които по презумпция не бихме могли да си представим заедно. Те обаче бяха с обща кауза – Пеевски да бъде държан далеч от властта. Е, да ама не. Пеевски бързо използва наученото от своя „учител“ и показа кой сега „разпределя порциите“. Прескачаме година по-късно и картинката вече е друга. „ДПС – Ново начало“ е гарант за дългия живот на правителството и практически може да го свали, когато пожелае и му е удобно. АПС напусна управляващото мнозинство и е в бързоскоростен разпад, а Доган се реши да създава нова политическа формация. Ще трябва да избере обаче друг сборен пункт за съвещания, че преди дни му събориха резиденцията в „Бояна“, станала символ на задкулисно влияние и власт.

ГЕРБ пък опитва да маневрира в едни турболентни времена, в които от опозиция и медии му се напомня постоянно, че губи позициите си, както в управлението на държавно, така и на общинско ниво в по-малките населени места. Стигнахме от недоумението му, че името Борисов се споменава редом с това на Пеевски и уволнението на трима души на много високи постове в държавния апарат дори заради „съмнения“ за влияние от лидера на „ДПС – Ново начало“ до изказването:

„Познавам Пеевски от 20 години. Знам, че като му кажа нещо той се съобразява. И знам, че като ме помоли нещо, аз го изпълнявам. Държим си на думата.“

Бойко Борисов

Вече влиянието му не може да бъде отречено дори и от най-изпечения лъжец, но то и вече никой не отрича. Просто за това, както и за всичко друго неудобно, спря да се говори. Но и не е само ГЕРБ.

Партията на Слави Трифонов – ИТН, която влезе в политическия живот, яхвайки вълната на масовите протести, с идеята да промени статуквото и да се бори срещу Борисов, Гешев, Пеевски и всеки друг, помогнал страната ни да се управлява чрез репресивни структури и мафиотски прийоми, стана жертва на собствената си алчност.

ИТН се превърна в, може би, най-голямото разочарование на мнозина българи през последните години, като този, който най-свирепо лаеше срещу неправдата, най-бързо склони глава и стана част от нея. И така се разми един бунтарски образ на лицата, символизиращи свободата на словото и непокорността. Лица, които сами атакуваха тази свобода с поправки в закона, символизиращи авторитаризъм. Лица, с които стотици хиляди са израснали и такива, способни да носят лика на промяната.

До ден днешен стои неотговорен от самите тях един въпрос, чийто отговор, за съжаление, е ясен за всички нас. Думите на Тошко Йорданов, заявяващи строго, че в момента, в който усетят присъствие на Делян Пеевски в управлението, те ще изтеглят своите министри. Видно е обаче, че чувствителността им рязко е сведена до минимум, защото това се оказа чисто и просто лъжа. Вероятно взима пример от лидера си, който преди години бе също толкова категоричен в думите си, че никога не би управлявал с три партии, партиите на статуквото – ГЕРБ, БСП и ДПС. Днес той е в коалиция с ГЕРБ, БСП и ДПС. Това е всичко, което ни е нужно да знаем.

БСП няма как да остане по-назад с второстепенната си и безгласна роля в това управление. БСП, чиито редица симпатизанти се отрекоха от собствените и действия. Още една партия в разпад, която очаква края си не като движение, а като хора, които биха застанали зад името БСП. Защото и тя като много други е поставила за цел не интересите на избирателите си, а своите собствени. И не би било учудващо този недоволен електорат да потърси утеха в друг силен в популизма кандидат, който, по всичко изглежда, подготвя свой собствен проект. Или поне така чува да настояват хората по негови думи. Все пак за тях ще го прави. Ръководството е наясно с това, което се случва, но са готови на всичко да се задържат на постовете си до последния ден, в който този кабинет изпълнява функциите си. Или поне симулира изпълнението им.

Не би било честно да подминем и „ДПС – Ново начало“ и човека, „работещ за хората“ – Делян Славчев Пеевски. Санкционираният по глобалния закон за корупция „Магнитски“ в САЩ и Великобритания, според мнозина, дърпа конците с дебелите си връзки в редица институции, използвайки ги за репресия, влияние и уреждане на дела. Партията му е съставена от народни представители, обичащи „силните на деня“, както и такива, които просто „нямат избор“. Едни са там за материално облагодетелстване, а други, за да не попаднат техни записи и истории под светлината на прожекторите.

Голяма част от личностите там имат противоречиви твърдения. Като това на бившия вътрешен министър Калин Стоянов, който бе категоричен за своята безпристрасност от Пеевски, но някак впоследствие стана депутат точно в неговата партия. В крайна сметка човек не знае как ще му се обърне животът.

Щом дори и бившият съпредседател на ДПС – Джевдет Чакъров склони глава, след като беше започнато разследване срещу сина му и бяха запорирани негови сметки, и се снима под герба в кабинет 222А, то значи приомите на натиск работят. Този, който толкова силно критикуваше Пеевски за кражба на избори и нерегламентирано влияние в съдебната и изпълнителната власт и застана зад Доган след разцеплението на партията, бе смълчан с една атака срещу близък. Всякакви искания на Чакъров вече нямат значение, той оттегли възраженията си към поста на председател на ДПС ден по-късно, а самият Пеевски, когато бе запитан за този казус, не обърна внимание на въпроса на журналиста, защото просто така е по-удобно. Все пак никъде не е задължен да отговаря, нали така?

Това е политическата ни реалност. Управление, което не притежава нужните компетенции, готово на всичко да спечели словесните престрелки в Народното събрание, стигащо на моменти и до физическа саморазправа, често отсъстващо от сградата, защото в крайна сметка – защо да ходят всички, то един да има и ще им разкаже какво е станало. А българите си имаме и своята вина и тя се нарича неактивност. Нежеланието да бъдем информирани, отказът да отидем до урните и дистанцирането ни от случващото се в държавата са голяма част от проблема. Защото управляващите там това и целят. Ниска избирателна активност, лесно манипулиране на изборни резултати, липса на заинтересованост относно огромните корупционни скандали, които биват разгласени – всички ние неволно ставаме артисти в техния театър, който обаче излиза за наша сметка.

Демокрацията е идеал, за който трябва да се борим всеки ден. Както казва американският журналист и писател Ан Апълбаум:

„Демокрацията не се поддържа сама. Тя изисква усилия, институции и гражданска култура. Авторитаризмът е привлекателен, защото опростява света.“

Ан Апълбаум

Това, което наблюдаваме у нас, за съжаление, са познатите бавни стъпки, при които едно общество върви към авторитаризъм. Ако ние самите не сложим край на това, никой няма да дойде да „спасява нацията“. Макар и да има много кандидати за подобна фасадна роля.