Насилието поражда насилие. Този факт „избожда“ очите ни ежедневно. Въпреки това го подминаваме. Преструваме се, че не съществува. А – когато го усетим на гърба си, се изненадваме от очакваното.

Насилието е на всяка крачка. Сблъскваме се с него всеки ден – кога „челно“, кога от екрана. И ето отново… умишлено прегазено куче от лекар, вълна от възмущение, гняв, болка. Реакциите на хората след смъртта на хъскито Мая са някак по-крайни от обикновено, защото жертвата е беззащитна, а и обичана от хората в квартала. Моралният съд на общественото мнение никак не щади лекаря, който, сваляйки медицинската униформа, облича одеждите на жестокостта. Оказва се, че човекът, който спасява животи, може и да отнема, без дори да се замисли. Макар да не става въпрос за човешки живот

пред смъртта всички са равни.

Смъртта на кучето Мая в столицата отново повдигна темата за насилието над животни, която неясно защо е пренебрегвана от много време – както от институциите, така и от хората. Ясни закони, справедливи присъди и зоополиция са исканията на голяма част от обществото, което защитава онази част от „населението“, която сама не би могла да го направи. Този въпрос отново беше на дневен ред в страната само преди няколко месеца, когато бяха разкрити посегателствата на двама души, за които тормозът и убийството на животни се оказа беше доходоносен бизнес. Навлизането в подробности е трудно, но благодарение на силната обществена реакция насилниците все още са в ареста. Не така
обаче изглеждат нещата за много други хора, за които насилието над животни не е нещо необичайно или морално осъдимо. Отравянето на живи същества по неясни причини
съвсем не е изолиран случай, а в някои части на България

„тричането“ на кучета още съществува като обичай.

В случая обаче далеч не става въпрос само за садистичните наклонности на лекаря, убил кучето, и парадоксалната трагедия. Защо „парадоксална“? Насилието над животни в България е неизчерпаема тема, която сякаш никой не смее да отвори изцяло, защото нехуманното отношение излиза извън пределите на очакваното. Изхвърлянето на кучета и котки на улицата, защото вече не са нужни като домашни любимци, вероятно е ежедневие.
Животни, отглеждани в клетки и тесни пространства, както в зоомагазините, така и в собствените ни домове. Мизерни условия в общинските приюти и липсата на адекватна политика за намаляване на бездомничетата…

Случаят с Мая е огледало на общество. Той показва какво се случва, когато години наред насилието над животни се класифицира като „несъществен проблем“. А когато няма реални последици, то се превръща в навик, в модел на поведение. И нека не се залъгваме,

жестокостта не е изолирано явление.

Тя е заразна. Когато видиш, че можеш да бъдеш брутален, без да последва наказание, това ти дава фалшивата увереност, че си над правилата – и законовите, и моралните. Това е същата тази увереност, която стои зад агресията по пътищата, зад тормоза в училище, зад насилието в семейството. Оплетени са в една и съща мрежа — мрежата на безнаказаността.