The name is Mamdani. M-A-M-D-A-N-I. You should learn how to say it.
Зохран Мамдани е безспорно харизматична фигура – от онези, които навлизат в дигиталното ти обращение без значение искаш или не.
В България сякаш се запознахме с него непосредствено преди изборите за кмет в Ню Йорк. Там обаче образа на Мамдани се обрисува като ърбан мит. (Поне от електората му – 50.4% от нюйоркския вот).
Мамдани е роден в Уганда, мигрира в Ню Йорк заедно с родителите си, когато е на седем. Майка му – Мира Наир – е високоуважаван индийско-американски режисьор, а баща му – Махмуд Мамдани – е антрополог и преподавател в Колумбийския университет в Ню Йорк, роден в Уганда. Средата, в която Зоран израства, определя значима част както от житейските, така и от политическите му възгледи. Имигрант, мюсюлманин, обграден от изкуство и академици. Сложно е да го стигматизираш в клишета, но е лесно да се съгласиш, че определението за произхода и живота му звучи като „най-Ню-Йорк-нещото-ever“.
В портрета му за The New York Times Magazine, озаглавен Inside the Improbable, Audacious and (So Far) Unstoppable Rise of Zohran Mamdani, Мамдани споделя за перспективата си върху живота като имигрант в Ню Йорк:
Мамдани разказва, че веднъж споделил с баща си – професор по международни отношения и антропология в Колумбийския университет – че е изтощен от това „винаги да се чувства като малцинство“. Но отговорът на баща му променил гледната му точка.
Бях индиец в Уганда. Бях мюсюлманин в Индия. И бях всичко това в Ню Йорк,“ обяснил Махмуд Мамдани, цитирайки баща си. „А да бъдеш малцинство означава също да виждаш истината за едно място – отвъд обещанието му.“
„Този момент ме извади от начина, по който гледах на света с някаква обида на плещите си“, каза ми Мамдани, „и ме накара да разбера вместо това както това, което светът отнема – така и това, което предлага.
Още в тийнейджърските си години Мамдани е политически активен. Нещо, което остава в моралния му и политически компас оттогава досега, е твърдата му подкрепа за Палестина в конфликта с Израел. Разменял разгорещени Facebook статуси със съученик ционист, в колежа интегрирал клуб Students for Justice in Palestine, а в кампанията си за кмет – години по-късно – споделя нетърпимостта си към светоглед, който нарича „PEP“ (Progressive Except Palestine). В този аспект на кампанията му няма компромис.
Отвъд пропалестинската си политика, водещият слоган в кампанията на Мамдани гласи:
Ще използвам всички налични средства, за да намаля наемите, да изградя световно ниво на обществен транспорт и да направя по-лесно отглеждането на семейство.
Определян като радикално ляв в разбиранията си, Мамдани не среща цялостна подкрепа сред редиците на Демократическата партия. От друга страна, някои от най-разпознаваемите ѝ и значими лица като Александрия Окасио-Кортес застават твърдо зад Мамдани. В социалните мрежи вече циркулират спекулации, че Кортес ще е сред водещите кандидати на Демократите за президентските избори в САЩ през 2028 г.
Отново в портрета му от New York Times Magazine ясно се акцентира:
Никой не е помолил Зохран Мамдани да се кандидатира за кмет. Нито Демократичните социалисти на Америка. Нито базата от прогресивни дарители в града. Нито Партията на работещите семейства – институционалният дом на градската левица.
…
Разговорите му обаче дадоха възможност да преформулира предишните си позиции, като леко смекчи езика „ние срещу тях“, характерен за неговите демократично-социалистически възгледи. Той вече ясно заявява, че иска да подкрепя наемателите, а не да наказва хазяите. Че иска да подкрепя публичното образование, а не да разрушава специализираните училища с елитен прием. Подкрепя правата на палестинците, но не е антиционист. Направил е важни отстъпки по въпроса за полицията. И най-същественото – изразил е готовност на компромис относно предложението си за данък върху милионерите. Наречете го Мамдани 2.0.
Кампанията на Мамдани 2.0 бе „преведена“ и в дигиталното пространство впечатляващо ефективно. Създатели на съдържание отбелязаха отличното му представяне във визуалната комуникация (от видеата му в TikTok до графичното оформление на плакатите му по улиците). Мамдани не пропусна да се появи в редица подкасти – от мода, през бизнес, до спорт, за да подсигури, че посланията му ще резонират с младите гласоподаватели. А дори и да не резонират, то поне ще бъде чути, което е достатъчен успех в пренаситения поток от съдържание.
Образът му се курира внимателно, за да може да е сигурен, че не е просто архетипния мигрант активист или неразбраното дете на нишов артист – той е и „брото“, което се интересува от европейски футбол (особено от „Арсенал“), както и космополитният „метромъж“, който знае къде правят най-добрите палачинки или най-доброто индийско в града. Една от „черешките“ в дигиталния му маркетинг бе появата му във видео с модела Емили Ратайковски (28,9 мил. последователи само в Instagram), носеща тениска с надпис: „Hot Girls for Zohran“. Дори и да не бе спечелил изборите, Зохран убедително спечели симпатиите на Gen Z.
Мамдани е обаятелен, борави с проницателен очен контакт и не оставя нещата недоизказани. Вайръл моментът „The name is Mamdani“също се породи в поредната дискусия с опоненти, в която не могат да произнесат името му правилно. Зохран се заявява емоционално, признава, че е поръчвал легална марихуана и не се срамува да показва „човешката“ си страна. Признава, че има цели, които би искал да изпълни и би работил с „когото и да е било“, за да ги достигне, т.е. партийната му принадлежност не е абсолютна.
Доналд Тръмп открито заяви, че не подкрепя Мамдани, но заяви, че ще се наложи да комуникира с него щом спечели изборите. Това, от своя страна, помогна на по-разколебаните леви и по-неубедените Демократи да застанат твърдо зад Мамдани.
Той не пропусна да проведе множество разговори с голяма част от бизнес магнатите в Ню Йорк, които да му подсигурят подкрепа, ако президентът реши да налага санкции. Именно този процес облекчи и „радикално левите“ обвинения.
Сега остава да видим какво предстои за NYC. Мамдани ще осъществи навлизането си в длъжност с изцяло женски „transition team“, а в словото си след победата подчерта:
В този момент на политически мрак Ню Йорк ще бъде светлината.
Тук вярваме, че трябва да се изправяме в защита на онези, които обичаме – независимо дали си имигрант, член на транс общността, една от многото чернокожи жени, които Доналд Тръмп е уволнил от държавна служба, самотна майка, която още чака цените на храните да спаднат, или някой друг, притиснат до стената.Твоята борба е и наша борба.
Z Generation 