31 октомври и 1 ноември – две дати, които открай време провокират множество дебати. Единият – Денят на българските будители, напомнящ на цял народ за някои от най-важните хора в българската история. Другият – така радушно възприетият у нас Хелоуин, даващ възможност на човек да се маскира и поне за малко да избяга от себе си.
Не изминаха много дни, откакто тези два празника отново бяха в епицентъра на множество коментари. Отново беше поставен въпросът дали хората повече се ,,будят” или ,,маскират”. Будителите са тези, които оставят идеи, които оставят знание. А човек се сеща за тях един ден в годината тогава, когато всеки качва как е нарязал тиквата във ,,Фейса”. Но пък има ли проблем всъщност в това да празнуваш Хелоуин и няма ли как да се празнува едното и да не се забравя за другото? Тази година сякаш интересът беше още по-голям. Децата обикаляха по улиците със своите родители, облечени във всякакви разновидности от костюми, а ,,батковците” и ,,каките” се размазваха по специално организирани тематични партита.
А в това няма нищо лошо… Какво толкова – да сложиш костюм и поне за малко да излезеш от ежедневието си, да се представиш за някой друг. Не може човек да бъде винаги себе. Всяко малко дете някога е искало да бъде супергерой, а какво по-хубаво от това един ден в годината наистина да се превърнеш в такъв?! Именно поради тази причина не трябва да се избира между двата празника, но трябва да се направи друг, по-важен избор. Защото Хелоуин е забавен, интересен и мимолетен, докато будителството е тихо и трайно. И докато едното живее за ,,сторитата” в социалните мрежи, другото остава в паметта на човека.
А ако можем да вземем нещо от двата празника, нека е това: от Хелоуин – смелостта да бъдеш различен, а от Деня на будителите – смелостта да бъдеш себе си, защото може да се живее както с единия, така и с другия празник.
Z Generation 