Все по-трудно е да си будител. За да си будител, трябва да си първо човек, да „бъдеш“. А обществата днес живеят „виртуално“, общуват „виртуално“, запознават се в социалните мрежи. Векът на виртуалните личности, които имат малък досег с реалността.

Ако за XX век е вярно, че медиите създават реалност, че насочват и формират общественото мнение, днес тази роля се играе най-вече от социалните мрежи – „агорите“ на XXI век.

Но ако за времето на Византийската империя, е било характерно ти да се разхождаш по улиците на града и неминуемо да попаднеш (и да бъдеш въвлечен) на богословски дебат за личността на Христос, за Света Троица, днес това все повече липсва.

Защо? Обществото ни все по-малко се вълнува от всякакви хуманитарни и богословски науки, от такъв тип проблематика. Общо взето се вълнуваме дали ще оцелеем, а дори и това не е съвсем сигурно пред горещите въпроси

колко „лайка“ е събрала последната ни публикация

или снимка в социалните мрежи. Тоест, ако преди човекът е усещал като жизнено важен въпросът за смисъла на живота, за Вселената, за Бога, сега е различно.

Преди няколко седмици направих интервю с проф. Калин Янакиев. Попитах го, според него, каква е причината за надигането на крайнодесните движения в Европа. Той отговори, че това се дължи на западането на хуманитарната култура, която дава по-широк поглед за света и живота.

Защото човекът на XXI век в нравствено отношение не е „,мръднал“ спрямо човека от другите епохи. По-скоро средствата за вършене на зло са се изфинили. И в крайна сметка, която и да е модерна бизнес идея, може да се сведе до простичкия закон за печалбата, оцеляването или алчността сребролюбието.
Дяволът не слага нови „капани“, както пише Клайв Стейпълс Луис в „Писмата на душевадеца“, а облича старите в „одежди“ спрямо епохата.

Да се върнем на темата за будителите.

Да „бъдеш“, да си Личност, е все по-трудна за изпълнение задача. Тоталитарните режими постигнаха едно (освен разрушенията и милионите животи, принесени в жертва на олтара на диви страсти и безумни идеологии) – превърнаха човека в брънка от една машина. Ти си никой, личността не струва, важен е „народът“, „вождът“, „партията“, „бъдещето“.

На тази основа се изградиха и т.нар. развити общества. Затова технологичният (и какъвто и да е друг) прогрес вероятно ще бъде използван от човека, свикнал да живее под диктат, по тоталитарен начин.

Първата стъпка за будителството, е възпитаването на човечност, на милост от една страна към останалите хора, а от друга – на критично мислене по отношение на процесите в този свят. За да възпитаме едно поколение, което да бъде гражданско общество с непоносимост към диктатурата и тоталитарните режими, първо трябва да спрем да се държим с другия срещу нас като с машина, която да използваме, докато ни е нужна, а после да захвърлим на боклука.

Докато в демократичните общества човекът е преди всичко „ресурс“ (а бизнес светът е такъв, дори има отдел „човешки ресурси“), демокрацията ще продължава да е слаба царкиня, която триглавото чудовище на тоталитарните режими просто ще изяде.