Какво по-странно явление от това деца да тормозят други деца.

Неведнъж сме чували истории за непълнолетни, които я набили свой съученик, я убили някого с когото са имали вземане-даване… все извращения.

Какви са причините и защо като че ли гимназиите са заприличали на онези в САЩ? Знаете ги – масови прострелки, тормозещи и тормозени, насилие и липса на мерки. Безброй са случаите, които могат да накарат човек да настръхне и да си зададе въпроса „Кой болен мозък би направил това?“

Децата на нашето поколение (не, че ги поставям под общ знаменател) сякаш са по-агресивни. Доказателство за това е информационният поток, в който почти ежедневно разбираме за непълнолетни, които са извършили престъпление. Катастрофи, причинени заради несъобразена скорост от 200 км/ч, побой над връстници и публикуване на издевателство над личността в социалните мрежи и най-лошото – убийства.

Децата убийци винаги са съществували

 Журналистката Миролюба Бенатова е направила репортаж по темата – „Невидимите – българските деца-убийци“. Гледайки го, стигам до извода, че нещата, за които говоря, не са скорошно явление. Едно от децата, за които Бенатова разказала, е убило приятеля си – и то – заради някаква си игра на карти. Тялото е било разфасовано и прибрано във фризер. Други тийнейджъри пък отишли на вила и пребили до смърт случаен възрастен мъж. Ей така, за забавление.

Тормозът на показ в социалните мрежи

Нека обаче се върнем в наши дни. Най-често попадаме на новини, свързани с ученици, които се сбиват в училище, обиждат се и пр. Давам пример с видеото, което беше качено наскоро, в което две момичета тормозят друго. Карали са жертвата да се съблича, да целува обувки, а и са я удряли. Да, имало е хора около тях и не, никой не е помогнал. Това ме навежда на мисълта, че безучастието е равносилно на престъпление.

Брутално убийство и заличаване на улики

Следващ пример е този, в който 17-годишно момче убива приятелката си и оставя тялото ѝ в бидон. Дори изпраща съобщения от нейния телефон към своя. Изумяващо е, че се е сетил да го направи, с цел да се прикрие. Впоследствие си признава, но какво от това? Никой не може да върне загиналата дъщерята на родителите ѝ.

Зрелищно нападение в мол

Продължавам с издевателствата на публични места. Отново, често ставаме свидетели на тях. 15-годишно момче беше намушкано от свой връстник в столичен мол. Както можете да се досетите, загинало е.

Стига с примерите. Интересното е каква е причината за агресията у децата.

Най-лесно е да прехвърлим вината на родителите, но какво правим, ако детето е израснало в спокойна и любяща среда? Кого ще обвиним? Вероятно приятелския кръг. И сякаш това е по-близо до истината. Клишето „ставаш такъв с каквито се събираш“ е вярно. Обикновено, когато нечие дете извърши престъпление, чуваме думите на родителите – „Моето дете не може да направи това, то не е такова“. Да, те не могат да повярват, защото не познават детето си навън. Повечето дори не знаят в каква компания е попаднало.

Редки са случаите, в които децата насилници имат чувството на гняв вродено. Възможно е да се дължи и на психично разстройство, което се е отключило при силна емоция. Не изключваме и варианта за лоша семейна среда. Разведени родители (което оставя травма в психиката на някои деца), родител алкохолик и насилник. Каквото и да е, детето го вижда, впоследствие или се затваря в себе си, или подражава и излива яда си там, където му се стори най-лесно.

Причините, които водят до извършване на нехуманни действия, са много. Мисля, че децата насилници са психически лабилни, пълни с гняв и в никакъв случай не бих ги оправдала. Дори и да звучи крайно, смятам че е време хората около тях да си отворят очите и да забележат признаците на агресия или някакво психично заболяване. Може би така ще се избегне опасността невинни деца да умират, а други – да се травмират от причинения тормоз.