Преди две години, Георги Иванов-Гонзо обеща публично, че българският национален отбор „до две-три години” ще надгради значително тогавашното си положение. От 8 август 2023 г. „изтече доста вода“, а националите ни „копаят нови дъна”. Доверието към федерацията намаля, структурите ѝ „заболяха” от обществено недоверие и липса на интерес от феновете. Реални резултати националният ни отбор няма от края на 90-те години.

След два уж обещаващи мача за евроквалификациите с Испания и Грузия и общо 6 гола във вратата на Светослав Вуцов, групата ни се оказа трудна, задачата да се класираме за Европейското още повече. Илиан Илиев „благородно” подаде оставка и отстъпи мястото си като селекционер.

Веднага в медийното пространство се завъртя новината кой ще наследи бившия треньор на Черно море, като за спряган нов треньор на националите е Димитър Димитров-Херо.

Логичен избор, предвид, че вече е водил отбора в годините 1998/1999 и е запознат с футболната ситуация у нас в последните години. Но колкото и добър да е Херо като треньор, неговата задача ще бъде доста сложна. Пред него ще стои предизвикателството да пренареди изцяло структурата на играчите и да ги мотивира до резултатност, каквото в последните години изцяло липсва. Той може да бъде надеждата, за нас феновете, че футбол у нас пак ще има, но да не забравяме колективността на играта.

Дъното на българския футбол не е от сега. В неговия корен е заложена липсата на добри юношески школи, които да търсят таланта в зародиш. Купуването на чуждестранни играчи е лукс, за сметка на българчета, мечтайки някой ден да вдигнат европейската, а защо не и световната купа, развявайки българския трикольор. Дефицит на спортни бази, ограничената спортна култура, вотът на недоверие към БФС, корупцията, липсата на фенска подкрепа са факторите, формирайки падението на футбола у нас.

Темпераментът на Димитров  и дългодишният му опит начело на отбори у нас и в чужбина са добра предпоставка БФС и обещанията му да намерят пристан, а националният ни отбор да получи онзи спасителен пояс преди да се е удавил съвсем. Пред него ще стоят големите предизвикателства на цялостната система, чийто излекуване ще бъде дълъг и продължителен процес, но все пак може да бъде временното лекарство, от което българската фланелка има нужда.