Събуждам се около 8 часа сутринта и по нищо не личи, че днес е страшният петък. Правя си закуска и започвам да се глася за лекция. Времето е хладно, с леден вятър и, за капак, небето е с цвят на олово. Но при положение, че времето е такова от поне седмица, пак не ми прави впечатление, че е петък 13-и.

Тръгвам към университета и получавам въпрос от приятелката ми:

– Защо си станал толкова рано?

– Е, как защо! За да успея пак да закъснея за лекция.

По пътя си към метрото виждам кола, която от доста време не е в движение и просто седи като паметник на един тротоар. Явно някой собственик на куче е бил разярен от факта, че този автомобил не е мърдал от поне шест месеца и е взел мерки. Върху колата имаше десетина торбички, пълни с… подаръци от кучето.

Вече, стигайки към университета, получавам съобщение от приятелката ми: „Да не забравиш, че днес мама има рожден ден!“

Тогава се досетих коя дата сме

До момента денят не ми се стори страшен, изключвайки факта, че нямам много време да измисля подарък.

Влизам в лекцията модерно закъснял. Беше ми дадена задача да направя репортаж за страшния петък 13-и. Взимам един колега, за да обикаляме и търсим нещо, което да вдъхнови нашите репортажи. Излизаме и започваме да се чудим какво пък да напишем. На мен днес си ми изглежда като нормален ден.

Чуденето ни ни закарва до базара за антики до „Александър Невски“. Оглеждаме се за нещо интересно и единственото, на което ставаме свидетели, е разговор между човек от италиански произход и един продавач на много развален английски:

– Чшт, комши! Хиър лева онли, но евро.

– О’кей. Карт ор кеш?

– Кеш онли, но карта!

Не намираме нещо толкова интересно, на което да правим репортаж и колегата предлага да хапнем. Отиваме до една скара до НАТФИЗ и, както се очаква на този ден, тя е затворена. Продължаваме с разходката и аз продължавам да не разбирам какво му е толкова специално на деня.

Тръгваме към „Витошка“, мислейки, че там ще намерим вдъхновение за репортажа

Оставаме си разочаровани и тръгваме към НДК, където в момента има коледен базар. Там единствено лош късмет има една девойка, която явно се занимава с TikTok. Пита ни дали искаме да участваме в някаква игра, при което аз се интересувам дали това ще се записва. След като ми отвръща, че е за TikTok, и двамата категорично отказваме. И без това си имаме задача.

Вече навлезли в базара, успяваме да намерим лошия късмет. И то – не при кого да е, а при самия Дядо Коледа. Горкият, не стига че цял ден седи на пейка, ами и нещо се размества по нея, и, гледайки лошо, тръгва да я оправя.

Виждаме, че нямаме още много време да се разхождаме, и тръгваме към университета. Разбира се, първо минаваме да хапнем… Скарата вече е отворена и сядаме. Докато ядем, започваме да се чудим с колегата

дали всъщност петък 13-и носи лош късмет

Нас, ако някой ни пита как мина този ден, ще отвърнем, че по време на упражнение сме обиколили центъра на София и сме си говорили. Не звучи особено като лош ден…

Вече наяли се, тръгваме към университета. Все още се чудим за какво да пишем. Абсолютно никакви идеи и от двама ни. Накрая си казвам, че ще напиша как всъщност този ден не е гаден. И колегата измъдря нещо. Най-накрая, доволни че имаме някакви идеи, се връщаме в университета. И… пада голямо писане!