Остават само 12 дни до Рождествения ден, в който някои ще спрат да постят и ще се насладят на така жадуваната вратна пържола, други ще отворят подаръците „изненада“, които сами са си поръчали, а трети ще мързелуват цял ден.
Една седмица преди началото на ваканционния период обаче на един окаян студент като мен му се наложи да отиде на университет. И с какво бях посрещнат? Със задача за репортаж. Та, ей го на.
Закъснял съм доволно и сядам чинно да си изпълнявам задълженията. Отчайвам се при вида на задачата, но, ето, че бива подадена ръка за помощ. Колегата се обръща към мен с идея да се разходим из софийските улици, за да почерпим малко вдъхновение. Приемам, разбира се. След такава седмица всичко звучи по-добре от това да седя на едно място и да пиша за лош късмет.
Тръгваме, а аз му се вайкам колко зле са минали последните дни.
Не знам как ме изтърпя
Минаваме покрай сергиите с антики до Невски и се чудим с какво да грабнем вниманието ти, драги читателю. Мислим какви ли не щуротии само и само да е интересно. Да се сбием ли? Да скочим ли във вечния огън? Да направим ли някое салто та да се осакатим? Търсим ли, търсим, а денят сам взе, че ми предложи предпоставки за особено вълнуващ материал.
Усещам, че съм гладен. Тръгваме към препоръчано от колегата място, а по пътят нищим сюжети като от „Съдби на кръстопът“. Достигаме набелязаната дестинация, но се оказва, че имам да почакам още докато отвори заведението и продължаваме да се скитаме по уличките в центъра.
Предлагат ни някакви ваучери на базара на НДК, но за да ги получим искат да ни снимат за TikTok. Подминаваме разочаровани. Възмущаваме се на високите цени на греяното вино. Ходя си все така гладен, а наоколо ухае на всякакви храни. Търсим да снимаме Дядо Коледа, а той решава да ни обърне гръб и да се опита да си вземе пейката за вкъщи.
Решаваме, че е време да се връщаме. Стомахът ми стърже, а една гарга ми показва, че някак има повече привилегии от мен, като обядва посред улицата.
Но не само на мен не ми е лесно. Днес е 13.12. Може би знаете за смисъла на английското ACAB. Едва ли за някой полицай е радост
да работи на дата, която го нарича копеле
Има хора, за които денят може би ще се превърне в много по-лош от очакваното. Представяте ли си в „деня на лошия късмет“ някой да вземе да си счупи крака и да го откара тази линейка.
Наистина имах тежка седмица и днешният ден не беше в помощ за психичното ми здраве, но оказва се далеч не съм единствен. Може би е хубаво да се замисляме в подобни дни, когато ни е трудно, че никак не сме сами в тази лодка и с малки актове на доброта можем да подобрим собствения си живот и този на другите.
Z Generation 