Когато политиците не могат или не желаят да изпълняват конституционните си задължения, на гражданите не им остава друго освен да се обърнат към сатирата, шегата и подигравката като средство за корекция на самозабравилия се държавен елит. Така се раждат и шеговитите партии.

На пръв поглед за обикновения избирател те биха изглеждали напълно налудничави и несериозни, а за политиците – безобидни, но при определени обстоятелства те могат да влияят над политическия климат и демократичния процес в страните, където изникват. Съсредоточавайки в себе си протестния вот на обществото, сатиричните партии служат за напомняне на управляващите, че неизпълнените им обещания могат да се обърнат срещу тях.  

Що е то шеговита партия?

Това е политическо сдружение, създадено с цел осмиване и подигравка с държавния елит в определена страна. Представлява форма на протест срещу установеното държавно статукво. Обикновено управленските им програми са извън всякаква логика и предлагат фантасмагорични обещания на потенциалните си избиратели.

Историята  им започва още в началото на XX век. Първата такава партия е на чешкия писател Ярослав Хашек. Основана е през 1911 г. и е наречена „Партия на умерения прогрес в границите на закона„. Чрез нея интелектуалецът се подиграва с дълбоко консервативният политически строй на Австро-Унгарската империя, в чиито граници по това време се намира родната му Чехия. На изборите за кмет на Прага Хашек обещава да върне робството, да национализира портиерите и да направи алкохолизмът задължителен в империята. Шеговитата формация на чешкия писател остава прецедент за по-голямата част на XX век.

Световните войни, нацизма и СССР предотвратяват възможността заподобни шеговити политически начинания. С рухването на „желязната завеса“ и колапсът на изнемощелия комунистически строй обаче се дава нова възможност за завръщането на сатирата на политическата сцена. През 1991 г. полската „Партия на любителите на бира“ успява да спечели 16 места в парламента на централноевропейската страна. Целта на сдружението била да популяризира пиенето на бира в кръчмите вместо водка като метод за борба с алкохолизма.

В зората на новото столетие започва бума на шеговитите партии в Европа. Може би най-успешната от тях е германската – „Партията“. С кандидати, познати като Гьобелс, Хес и Айхман, тя се бори с десния популизъм чрез сатирата, а на изборите за европейски парламент (през 2019 г.) успява да спечели 2 места. „Партията“ обещава на своите избиратели да отнеме шофьорските книжки на тези, които не вярват в глобалното затопляне, да премахне федерализма в страната, да обяви война на Лихтенщайн, за да демократизира княжеството и да унищожи крепостничеството там. А една от най-колоритните ѝ идеи е реставрацията на берлинската стена и превръщането на Източна Германия в „специална икономическа зона“.

Въпреки първоначалния си изцяло шеговит и несериозен характер, германската сатирична политическа формация вече възприема някои много сериозни политически позиции като: защита на околната среда, противопоставяне срещу авторитаризма и спонсориране на европейската интеграция. Членовете ѝ се борят за въвеждането на универсален минимален доход в Германия.

Друга такава партия, набираща популярност, е движението „Двуопашато куче“ в Унгария. Основана е през 2006 г. от графичния дизайнер Гергели Ковач.

Нейните членове наричат себе си „пасивисти“

разграничавайки се по този начин от членовете на останалите формации, които по презумпция се наричат „активисти“. Целта ѝ е да се подиграва и да се закача с държавния елит на дунавската страна като същевременно разкрива и изкарва наяве неговата корупция, непочтеност и злоупотреби с властта.

Ковач предлага на своите избиратели по два залеза на ден, безплатна бира за цял живот, а в изборния ден открито обявява, че според него „не е важно другите да гласуват“. Също така добавил, че е напълно уверен в 100-процентовата си победа, защото провел надеждно социологическо проучване с допитване до 1 човек.

Противно на очакванията, „Двуопашато куче“ е много сериозна в своята политическа амбиция. Според докторантът от Кралския колеж в Лондон Кристоф Хорват, те „трябва да бъдат разглеждани като партия със сериозни цели, която освен това е забавна и използва хумора като политически инструмент„.

В действителност „пасивистите“ вече участват в управлението на страната. Имат общински съветници в столичния съвет, а съпредcедателката на сдружението Жужана Дьоме е зам.-кмет на будапещенския централен квартал „Ференцварош“. Също така множество обществени пространства в Унгария са реновирани с лични средства на членовете на „Двуопашато куче“. Фенове на политическото движение са добре образованата градска младеж, отбелязват западни издания.

Формацията определя себе си като единствената алтернатива на слабата опозиция срещу управлението на премиера Виктор Орбан, който на парламентарните избори миналата година си спечели пети пореден мандат. С действията си „пасивистите“ успяват да покажат на обществото хаосът сред унгарската опозиция и неадекватните политики на Орбан. Пример за това е решението на унгарския парламент от октомври 2018 г., което налага забрана на бездомниците да спят по градските улици. Тогава широката опозиция реагира само със сухи осъдителни изявления, докато една пасивистка реши веднага да дари свой парцел, където „Двуопашато куче“ с лични средства да построяват парк с фургони за настаняване на хора без дом.

На последните избори Ковач и съмишлениците му се явиха с много подробна програма, която включва реформи в обществените поръчки, повишена прозрачност и легализиране на марихуаната за медицински и развлекателни цели, но отказаха да се включат в широката опозиционна коалиция, наричана от политолози „всичко друго, но не и Орбан“.

За това си решение „Двуопашато куче“ беше подложена на тежки критики от страна на останалите партии. В изборния ден бившият унгарски премиер Гордън Байнаи каза, че всеки глас за „пасивистите“ е глас за Орбан. Ковач бе обвинен, че размива вота и намалява шансовете на опозицията да спечели. В крайна сметка, Орбановата „Фидез“ отново победи, опозицията претърпя поредно поражение, а „Двуопашато куче“ си спечели 1.7% от гласовете на избирателите.

Самосбъдващото се пророчество „Слуга на народа“

Друг пресен пример за успеха на сатирата на политическата сцена може да бъде намерен в Украйна. Дългогодишното управление на зависими от Кремъл лидери в Киев създаде благоприятна среда за възхода на партията „Решителна промяна“, която, макар че по същество не е шеговита, реши да се прекръсти на „Слуга на народа“ – по името на популярно местно комедийно шоу, където обикновен гимназиален учител по случайност става президент на Украйна. В главната роля е известният актьор Володимир Зеленски.

Той се превърна и в реален кандидат за държавен глава на източноевропейската страна, след като прие номинацията на „Слуга на народа“. Комедийният актьор успя да катализира протестния вот на украинците, което осигури победа на партията му с 43.16% на парламентарните избори през 2019 г. Самият той спечели изборите за президент със 73.22%, като по този начин отстрани от власт тогавашния украински президент Петро Порошенко.

И отвъд океана има множество шеговити формации. Такава например е „Партията на Носорога“ в Канада. Според легендата, е основана от духа на черния носорог Какареко, който живял някога в зоопарковете на Бразилия и се опитал да стане кмет на гр. Сао Пауло. Нейното мото е: „Обещаваме, че няма да изпълним нито едно свое обещание“. 

Попитан от журналисти дали може да опише каква е политическата платформа на „Партията на Носорога“, един от членовете ѝ заявил, че „тя е около три метра висока и е направена от дърво“. На своите избиратели сатиричното движение обещава да премести Елизабет II от Лондон в град Бъкингам в Квебек, за да може Канада да си има канадска кралица.

От движението се заканват да елиминират малките бизнеси и да ги заменят с още по-малки, да отменят законите на гравитацията и да подобрят висшето образование като преместят университетите на по-високи места. „Партията на Носорога“ дори обявява публично война на Белгия, защото белгийският анимационен герой Тинтин веднъж убил носорог. На парламентарните избори през 1988 г. шеговитата партия получила 1.47% от гласовете, а малко след това се разпуснала в началото на 90-те.

Къде е разковничето на успеха на шеговитите партии?

Причината за увеличаващата се популярност на политиците шегаджии е, че те успяват по един много атрактивен и лесен начин да предадат смисъла на своето политическо послание и да обяснят ситуацията в управлението на страната на по-широкото общество. Комедията придава една по-положителна светлина на токсичната и напрегната политическа кампания. Хуморът привлича публиката и – използван правилно – често пъти може да усили влиянието на думите в умовете на хората.