Петя Дубарова си отива от този свят едва на 17 години, но душата й до днес продължава да се носи из творчеството й – 44 години след смъртта ѝ. Нейният фатален край остава запомнен като раняването на една крехка душа, която губи битката за справедливост. 

Поетесата започва да пише стихотворения още от ранна възраст, когато е едва на 9 години. Майка ѝ работи като учителка по български език и литература и подкрепя творческото начинание на дъщеря си. Първите публикувани творби на Петя тогава могат да се открият във вестниците “Септемврийче” и “Народна младеж”, както и в списанията “Родна реч” и “Младеж”. За краткия си живот тя успява да създаде цели 200 произведения в проза и поезия. Някои от тях преминават и в света на музиката – като стихотворението “Зимна ваканция”, чийто текст се изпълнява в песен от Росица Борджиева. 

Освен с авторски произведения, поетесата се занимава и с превода на чуждестранни текстове на песни на музикалните групи “Пинк Флойд”, “Би Джийс”, “Бийтълс”, “Смоуки” и други западни групи, които по това време са забранени за слушане в социалистическа България. Първите й опити за преводи са по време на обучението й в Английската езикова гимназия в родния ѝ град Бургас.

В произведенията на Петя се отличават символите на потиснатата творческа личност. Това се дължи на факта, че през 70-те години на миналия век е поощрявано творчеството, което обслужва идеологията на социализма, а това на младата поетеса по-скоро я отрича. 

Омръзна ми да бъда все послушна –

да слушам и мълча, да бъда в час

и само химикалът ми да шушне

по бели листи със мастилен глас.

Омръзна ми контролни да ме дебнат,

а после в мисълта ми да тежат,

да бъда груба, нервна и враждебна

дори и с мама някой път.

Омръзна ми да бъда черно-синя,

в престилка като прилеп – с нощен цвят,

и с чувството на грешна монахиня

да нося в себе си мечта за свят

тъй пъстър, както всъщност е дъха ми

в момичешката своя дълбина.

Гимназията всекиго измами,

от всеки взе по капка светлина…

Разбирам, че съм зла, неблагодарна…

Но блика пак звънецът сив мажор.

Той идва срещу мен самоуверен

да продължиме вечния си спор.

Съучениците й я описват като свободолюбива, непокорна душа, доста зряла за своята възраст. Росица Николова – съученичка на Петя от гимназията, разказва пред Би Ти Ви: “Ние нямаше как да бъдем различни. Трябваше да сме еднакви със сините престилки и белите якички. Веднага забелязваха този, който е различен и трябваше да го приземят.” Точно в гимназията показват на поетесата, че трябва да “си стои по-здраво на стола”, като не се противопоставя на правилата. 

През 1979 година учениците на Английската гимназия са заведени на производствена практика в пивоварния завод. Петя и нейният съученик Владимир се приближават към една от машините и точно в този момент пада броячът на бутилките. Виновникът в тази ситуация излиза Дубарова. Това става повод ръководството на гимназията да намали поведението на ученичката с 2 единици, което носи сериозни последствия за нея. След това събитие Петя поглъща сънотворни хапчета в дома си, слагайки край на живота си. Тя оставя писмо: 

Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

ТАЙНА

Все още не е ясно какво точно е имала предвид чрез тези думи. След като се разбира за случилото се, гимназията й осъмва с надпис с блажна боя по стените в коридорите, който гласи:

„Спете спокойно, убийци. Убихте един талант.“

Талантът на Петя обаче никога не си отива. Той все още съществува в искрените ѝ произведения, в изповеданията на една млада, крехка душа, която отказва да се подчини на системата. Днес можем да посетим къщата ѝ, която е превърната по-късно в музей, на улица “Гладстон” в Бургас. Там, където животът ѝ започва и приключва.