„За да получиш, трябва да дадеш“, вярва водещата на „bTV Новините“. Виктория Готева-Димитрова разказва за пътя към телевизионната журналистика, за трудностите, за годините като репортер и открехва вратата към най-щастливите детски години.

Няма успех без жертви, категорична е Виктория Готева. „Всеки трябва да даде нещо – било то сън, спокойствие или безгрижие“, от опит знае водещата в bTV. Казва обаче, че човек никога не трбява да съжалява за компромисите, ако наистина знае, че това е правилният път.

За Виктория успехът се крие както в постигането на голяма част от целите, така и в чувството за  удовлетвореност и щастие. ‘Всеки трябва да открие какво му дава смисъл и да се бори за него“, смята журналистката, чиято „формула за успех“ съдържа четири основни съставки – труд, упоритост, смелост и любов. Не изпуска да добави и късмета, който също има своя принос.

Езикът и журналистиката 

Готева е участвала в множество обучения навън, за които смята, че са ѝ помогнали да разшири светогледа си. Но е убедена, че националността е от голямо значение за развитието на всеки журналист. Работейки с езика си, означава да го познаваме доста добре. Казва, че националността има ключова роля, тъй като човек автоматично познава народопсихолигията, както и проблемите – в политически и исторически план. Кореспондентите, според нея, са точно такива хора – журналисти, които живеят навън, но предават за медиите у нас. Именно животът в друга държава ги е накарал да опознаят чуждите проблеми и култура, но същевремемнно са реактивни и спрямо българската аудитория. 

„Най-голямото предизвикателство беше да не се откажа„

Красивата водеща споделя, че началото е най-трудно. От попадането в дадена среда, през обучението, до резултатите. Всичко това е съвкупност от труд и воля. И до днес се изправя срещу предизвикателства, като най-голямото е доверието на хората и отговорността като журналист. 

Мисията да променяш съдби

Като репортер, Виктория е отразявала предимно социални теми. Казва, че най-важната цел на журналитиката е да помога на хората, а най-удовлетворена и щастлива се чувства, когато чрез работата си наистина е успяла да промени човешка съдба. И в двата случая – когато даден репортаж предизвика вълна от съпричастност или пък насочи общественото внимание към проблем, който да бъде разрешен на високо ниво, е изпълнена най-важната мисия на журналиста.  

Детство мое  

Виктория определно е от хората, които могат  да се похвалят със щастливо детство. Брат ѝ Никола, който е с девет години по-голям, я е отгледал. Той бил толкова развълнуван преди тя да се роди, че идеята за името ѝ била изцяло негова. Двамата израстват с братовчедите си. Често гостували при баба и дядо, които ги пращали до кварталната пекарна. С усмивка, Виктория разказва, че на връщане единият хляб винаги изчезвал…

В семейството ѝ няма журналисти, но казва, че на прощъпулника си хванала книгата и химикалката. А по време на вечеря (където по традиция вечер всички се събират около масата) винаги гледали новините. Шегува се, че така и тя  “влязла” в телевизора.