По случай на 90-годишнината на Лиляна Русева в Квадрат 500 на 18 октомври 2022 година се откри изложба, показваща селекция от най-добрите ѝ творчества през втората половина на XX и началото на XXI век. Микс от портрети, пейзажи, акварели и етюди, показват разнообразието на нейното творчество и формират цялостна картина за живота на една жена, преживяванията и чувствата ѝ през годините.

Името Лиляна Русева често се свързва с изящните ѝ портрети и пейзажи. Родена е на 6 април 1932 година в град София. Още в ранните си години проявява голям интерес към изобразителното изкуство. Завършва Националната художествена академия, където учи специалност “Илюстрация”, от професор Илия Бешков. През живота си участва в много изложби в чужбина (Русия, Италия, Франция, Индия, Гърция и други). През 1963 година става член на Съюза на българските художници. Почива на 31 май 2009 година.

Творбите ѝ нямат политически или религиозни тълкувания

Те са изпълнени със смирение, спокойствие, поклон пред чуждия. С картините си тя не иска да втълпи някакви свои идеали, а просто представя светът такъв, какъвто го вижда.

Русева набляга особено много върху изучаването на човешката фигура, по- специфично голотата на женското тяло. Неслучайно картината  “На плажа” (нарисувана през 90-те години на миналият век), изобразяваща две чисто голи жени, лежащи на пясъка, е избрана за рекламен материал на изложбата.

Според мен образът на човека е най-силната ѝ страна. Пейзажите ѝ, макар и красиви, представят един пуст и забравен от човека свят, с твърде малко детайли, за да можем да си го представим изцяло. Портретите й, обаче, разказват истории. Личи си още по самата композиция, че окото ни трябва да се спре точно на човешката фигура и да я изследва , със всичките си малки и деликатни детайли. Фонът не е толкова важен и точно заради това, е детайлно оскъден. Той ни служи само като визуален помощник, за можем по-добре да си представим обстановката на нейните герои.

Картините ѝ са забулени в меланхолия. Това си личи по монотонните и спокойни цветове, които използва, както и по често прегърбените пози на моделите, сякаш искащи да се отдалечат от света. Когато се вгледаме в лицата на изобразените от нея хора, се забелязва една и съща тъжна, но спокойна и уморена емоция в почти всичките й творби.

Главата е леко обърната на една страна

докато погледът винаги е насочен не към наблюдателя, а някъде в далечината, сякаш потънал в дълбока мисъл. Дори, когато главата гледа право към нас, очите им не смеят да направят същото, може би защото не искат да бъдат видени. Въпреки това творбите сами по себе си не ме изпълват с тъга, а по-скоро ме карат да се чувствам уютно.

Лиляна Русева рисува това, което ѝ е познато – градовете и страните, които е посетила и хората най-приближени до нея. Темите в нейното творчество засягат главно жената и нейният живот. Разгледано е и майчинството през нейните очи. За разлика от монотонните сцени от ежедневието, които тя често илюстрира, портретите й на деца изглеждат малко по-различно от останалите й картини. Редките случаи, в които виждаме усмивка на лицата на моделите е само, когато те са деца. Може би по този начин показва детинската наивност и щастие, което още не е обагрено с монотонните цветове на възрастните около тях. Също така децата са единствените модели достатъчно смели да ни погледнат директно в очите. Добри примери за това са “Детския портрет на Петя” (2005) и “Дъщеря ми (Милкана)” (1965).

Изложбата ни отвежда през различните етапи на живота на Лиляна Русева, с добра селекция от нейните творби, които най-добре я описват като човек и творец. Още със стъпването си в залата шумът навън затихва и оставаш сам със своите мисли. Първото нещо, което виждаш са етюди на хора, нарисувани с молив и креда на хартия. Някои от тях могат да бъдат забелязани изцяло завършени на платно с маслени бои, когато се продължи към останалите й творби. Осветлението е меко, придавайки нежност и топлина на изложените картини. Подбраните рамки за картините рефлектират творчеството на Лиляна – ненатрапчиви и семпли.

Допълват ги – без да ги засенчват

Същото мога да кажа и за цветовата гама на самата зала. Подбрани бяха спокойни цветове, които карат творбите да изпъкват. Изложбата беше съпроводена с текстове на проф. Чавдар Попов и Иво Милев, разказващи малко повече за живота на Лиляна, както и информация за нея като творец. Хареса ми и аранжирането на творбите. 

Комбинацията между малки и големи платна е хармонична и работи добре. Творбите ѝ са разположени в три отделни зали. В първата са изложени портрети и голи тела на жени. Там е поставен и нейният автопортрет. Следващата зала е изпълнена с рисунки на деца, сред които са разположени и портрети на собствените й дъщери Ралица и Милкана, както и на съпруга ѝ Светлин Русев. Третата и последна зала е посветена на пейзажите ѝ, приключвайки с финалната картина, която тя рисува през 2009 година преди да почине, озаглавена “Портрет на Петя”. Бих казала, че тази творба не се съчетава много добре с останалите като композиция в самата зала, но разбирам поставянето й там като крайната точка на изложбата, метафоричното затваряне на една дълга история.

Останах много доволна от цялостното представяне на изложбата, хареса ми създадената спокойна обстановка, която ми позволи да се насладя напълно на подбраните творби, които показват изящното и изпълнено с живот творчество на Лиляна Русева. Всеки, който желае би могъл да се отбие до Квадрат 500 до 12 февруари, за да я разгледа.