В очакване на следващо правителство, нека си припомним какво се случи на изброите през ноември 2021-а… Жена гласува и изяде разписката. Да, ИЗЯДЕ Я! Сдъвка я. Погълна я. Храносмели я. Не, не в „Черешката на тортата”, а в  9-а Френска езикова гимназия, 18-а СИК в София. Но помислихте ли, запитахте ли се, аджеба, защо сакралното избирателно право е прераснало в акт на пънкотия?

Нека поне се опитаме да вникнем „между редовете”. Или между храносмилателните  ензими…

Отговор „А“ – Игрите на глада

Като няма хляб, разписки да ядат!!!

Желанието да бъдем „европейци” не е никаква новост. Анатемосахме кривите краставици, забранихме цигарите с мента, наложихме данък за вредни емисии на шофьорите на стари брички (къде си ми тръгнал да ставаш европеец без S-класа, бе,  упадъчен младеж?!?) загрижени сме за крехката детска психика, „разклатена” вследствие на флашмоб по плюене в учебните заведения… Прогресираме, ако не виждате!

Изборите не са изключение. Добрата стара хартиена бюлетина е отживелица. Тикчета, кръстчета – все сложни задачи за фината моторика. Друго си е на машина. Цък-цък с пръсти, държали мазна баничка или експериментирали да взимат назален секрет на собствена воля.   

По същество: Няма безплатен обяд. Няма безплатни избори. Няма и безплатно снабдяване с машини. Но държавата процъфтява. Овладяваме кризата. Безработни, бедни и гладни. „Немили, клети, недраги”.

Живеем в симулация на известната трилогия „Игрите на глада”. Кой намира – той прибира – трябва да сте я научили тая поговорка в училище, или в градинката пред панелката…

Жената, изяла разписката, е извадка, олицетворение на средностатистическия българин, който няма средства да оцелява. Крайните обстоятелства изискват крайни мерки.

Нека да дегустираме вкуса на продукта на скъпите машини.

Неволята учи, скъпи ми сънародници.

Отговор „Б“ – Дойдох. Гласувах. Ядох.

Замисълът ми не е да ви обогатявам с латински сентенции. Нито да си ги татуирам.

Дойдох. Видях. Победих.

Прекалено възвишена и неприложима секвенция от причинно-следствени връзки за съвременния представител на вида Homo sapiens. Опа, да прощавате, за латинския.

Едно време планът за действие на партиите по време на предизборна кампания беше семпъл, но съобразен с физическите и душевните нужди на гласоподавателя: кебапчета за поддържане на теглото и бира за повдигане на духа. Днес само се подхвърлят някакви обезценени банкноти.

От „Дойдох. Ядох. Гласувах.” стигнахме до „Дойдох. Гласувах. Ядох”.

Еволюция или регрес?

Отговор „В“ – В любовта и войната няма граници. В модерното изкуство – също.

През 2019 г. бяхме свидетели на незабравима инсталация на италианския художник Маурицио Кателан. Банан, залепен с тиксо.

Инсталацията се превърна в пърформанс, когато същият банан бе безмилостно изяден. В името на изкуството.

Не ви ли хрумна, че изяждането на разписка също е акт на пърформанс?

Нали сте чували прословутия въпрос : „Изкуството в мен или аз в изкуството?”. В случая и двата критерия са безупречно (и буквално) спазени.  

Актът на поглъщането на разписката не е безцелен. В него не „прозира”, а крещи протест срещу системата.  

Отговор „Г“* – Жената е последовател на пънк културата.

 И пънко нема да умре!

 И в този съдбовен миг ви оставям да умувате над теста.

 Избраният отговор се огражда само със син химикал! На избори сме, не на зрелостен изпит, все пак! Да не хванете черното мастило по навик…

* Вероятна причина за следствието в отговор „В“