Две празни чаши от горещ шоколад. Усмивка. Удовлетворение от приятен разговор. Разговор за изкуство, за смисъл, за преодоляване на трудности и за надеждата в бъдещето.

Какво знаете за театър – лаборатория „Алма Алтер“? Забравете всичко, което някой друг ви е казвал и си падарете изживяването сами да ги гледате. Уверявам ви, че няма да останете разочаровани. Както и аз не останах първият път, когато гледах една от най-награждаваните им постановки – „Ромео и Жулиета“. Влюбих се. В изкуството. За пореден път.

Как започва всичко?

Името го издава и сигурно сте се досетили, че това е театъра към Софийски университет. Историята на „Алма Алтер“ е свързана с фигурата на неговия създател, големият режисьор Николай Георгиев, и започва през далечната 1968 г., под названието „Бим Бом“. Преживява цензура, забрани от властите, изгнаничество, но оцелява и не изневерява на себе си. Николай Георгиев учи в Полша при известния експериментален режисьор Гротовски. Връщайки се у нас се превръща в бащата на българския авангарден театър и предава знанията на учениците си. Някои от тях са Орлин Павлов, Елена Петрова, Иво Димчев, Нети, Стефан Щерев и много други обичани от публиката съвременни творци. Така през 2000 г. се ражда и „Алма Алтер“, а 8 години по-късно специално за театъра се построява сградата, в която той се намира и до днес. Николай Георгиев, както и създаденият от него театър са носители на много и международни награди. Достатъчно е само да спомена високото отличие на полската държава „Златен кръст“ и ордена „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен, за изключителен принос в областта на културата.

Всички го наричат Господина, с огромно уважение, придавайки му достолепност, която определено му приляга. Господинът, който вече е на 83 години продължава да посвещава цялото си сърце на театъра. И на актьорите в него, за които той е като баща.

Поглед през очите на един актьор…

Един от тях е Георги Арсов. А кой е той? Едно момче, израснало в София, за което изкусвото се превръща в основна част от живота. От малък се занимава с музика, а в последствие и с театър. Сега съчетава и двете неща, вървейки по трудния път на реализацията в България. Признава, че пътеките понякога носят рани, но както е казал народът „юнак без рани не може“ и той упорито носи своя кръст на изкуството. В „Алма Алтер“ е един от главните актьори, композитор и режисьор на 4 мюзикъла. Освен това е и музикант, вече със собствен албум – „До края на света и обратно“, продукт на пътешествието му по Камино де Сантяго. Споделя, че ролята на актьор му е най-близка, а да е режисьор му е било най-трудно. И трите поприща обаче изискват много работа и посвещение. За Георги всичко започва сякаш „случайно“, когато през 2011 г. попада в „Алма Алтер“, става част от трупата и там открива нова страст. „С правилния учител, с много труд и практика стигаш до места, до които не си и подозирал.“ В последствие получава опит и от други сцени, но най-много му допада алтернативният театър.

Това е особен вид театър, не е за масовата публика. Там всяко представление на един и същ спектакъл е различно. Цел е публиката да е участник в него, да го съпреживие много по-силно. За задачата на актьора Николай Георгиев споделя „Трябва да забравиш за прословутото „какво” на сцената и да го замениш с „как”. С усмивка Георги казва, че най-хубавите представления са тези, след които публиката излиза и казва: „Много ми хареса. Нищо не разбрах.“ Края понякога също може да е необичаен – без аплодисменти, а с тишина.

Аплодисментите понякога са празни. Те са за лична облага на актьора. Истинската обратна връзка е в личните разговори след това. Тогава има смисъл.

Въпреки своята специфичност и немасовост, представленията се радват на много публика. Историята помни дълги опашки от желаещи да влязат в камерната зала на театъра. За съжаление всичко това се променя с идването на пандемията и в началото е труден период за театъра. Бързо обаче успяват да се адаптират и с помощта на Национален фонд „Култура“ реализират много проекти. Имат и изключително силен летен сезон с представления на открито в двора на Университета.

Ако го нямаше театъра тази пандемия щеше да е много по-страшна

Репертоарът на „Алма Алтер“ е изключително разнообразен – от детски класики като „Красавицата и звяра“ и „Цар Лъв“, през пиеси по творби на Шекспир, Самюъл Бекет, Михаил Булгаков, Йордан Йовков и Гео Милев, който заема особено място в сърцето на театъра, до напълно авторски проекти. Как реално обаче се създава един спектакъл? Първото най-важно нещо е човекът, който го реализира да вярва много в проекта, за да може „да запали“ и актьорите. След това се създава сценарият и започват репетициите – текстови, музикални и хореографски. Ключова част е експерименталната работа, както я нарече актьорът от „Алма Алтер“, където се търси точния ракурс на представлението, как да се случи по най-добрия начин. Тогава сякаш наистина то се заражда. В последствие започва истинската работа… Огромна отдаденост. Георги разказва за неговия най-стресиращия период в театъра, когато буквално правят невъзможното – за отрицателно време създават постановка от нулата. „Това е възможно само, ако наистина вярваме едни на други. Но тогава, когато е най-трудно хората най-много се сплотяват и са готови на всичко“. Говорейки за сложни неща, става дума и за дипломния му спектакъл – „Септември“ по Гео Милев. По него работи заедно с хореографа и заместник-директор на театъра Петя Йосифова-Хънкинс. Определя го като „абсолютен предел на възможностите на човешкото тяло“ и казва, че в такива моменти публиката не остава безразлична.

Това, което остава скрито от очите на зрителите обаче е репетиционният период, в който актьорите се сплотяват дотолкова, че стават едно семейство. За хората в „Алма Алтер“ това е безспорен факт. „Ние не сме просто приятели, а сме братя по оръжие, което е още по-важно“.

За „Алтер Его“, българските „Оскари“ и още нещо

Едно от международните събития, които се организират от театъра е фестивалът „Алтер Его“. Театрални трупи от цял свят пристигат в София за една седмица изпълнена с представления, дискусионни панели, обмяна на опит и създаване на приятелства. Фестивалния живот е много важен и за актьорите от университетския театър. Пътували са в много държави и са били високо оценявани с награди от такива събития. Именно приятелствата, които срещат по пътя обаче са най-ценни. Те им дават възможност да сравнят българската действителност с тази в други държави. С нотка тъга Георги споделя реплика от спектакъла „Стефан Стамболов – часът на моето убийство“:

Българите не са способни да ти простят, ако можеш да правиш нещо, което те самите не могат

Това за съжаление е толкова вярно. „Имаме нужда да осмислим важните за нас неща. Колкото повече искаш, толкова повече искаш. Струва ми се, че трябва да искаме по-малко, но по-смислени неща“, казва той.  Друг интерес проект са годишните награди „Алтери“, които са замислени като реплика на „Оскарите“, с препратки към тях, забавни и отворени към широката публика. „Вечерта на „Алтерите“ е единствената, в която акторите си позволяват да позвездеят“, казва Георги, „проявавайки чувство за хумор, разбира се“.

Отличията несъмнено са заслужени. Една от звездите на театъра е именно Георги. Участва в много представления и си партнира с много различни хора през годините. Казва, че усърдната работа върви ръка за ръка с действително съществуващата химия между актьорите. Дава пример със спектакъла „Красавицата и звяра“, където в двете главни роли влизат двама незрящи актьори – Андриян Асенов и Моника Методиева. „Химията между тях осмисля представлението. И те работиха за нея“. Освен, че трупата зад кулисите е като семейство, на сцената са истински театрални фурии. Може да забележите нещо необичайно, когато гледате техни спектакли – обичат да играят боси.

Когато си бос имаш чувството, че недрата на земята са под краката ти. Усещаш свобода и сила. Пък и обичаме пода и гледаме да го щадим.

Разговорът ни завършва с надежда, че бъдещето крие нещо по-добро от миналото. Че понеже на хората им липсва изкуството, а всички имаме нужда от него, може би там, в бъдещето, се крие съвременния ренесанс на културата.

Последният ми въпрос е: „Какво е за теб театърът?“

Театърът е начин на живот, колкото и клиширано да звучи. Театърът е символ на всичко онова, което може да кажеш на сцената, но не може да кажеш в живота.