Всичко започва преди повече от 70 години. Децата не разполагат с последен модел смартфон, а просто играят футбол навън, на улицата. Там е и едно високо, слабичко момче на име Георги Аспарухов, което подритва топка, ушита от неговата баба. Когато времето е студено, малкият троши чаши, вази, чинии, докато се упражнява с парцаленото кълбо вкъщи. На 11-годишна възраст той преживява първият тежък удар в живота си. Дядо му Геро си отива от този свят, а родителите му Аспарух и Мария започват да строят нова къща за семейството си, като Георги помага с каквото може. Отсреща пък има полянка, където хлапето впечатлява с изявите си, а именно там получава и прякора си, с който е познат и до ден-днешен – Гунди.

Прозвището е вдъхновено от бившия славен футболист Георги Георгиев, наричан „Чудото от Раковски“, впоследствие „Чудни“, а накрая „Чунди“. Не след дълго, благодарение на завидните си умения, на въпроса как се казва, Аспарухов отговаря: „Гошко, но ми викат Гунди“. Баща му има важен урок за сина си, учи го да не се възгордява, на скромност, никога да не забравя, че е обикновен човек, като всички останали. Забелязан как играе на детските дворове и площадки, талантът бързо става част от юношеските формации на „Левски София“. Волейболът също не му е безразличен, играе във волейболния състав на училището, а в женския такъв участва по-малката му сестра Литка. Двамата треньори на Георги минават през люта разправия, за да решат къде ще бъде професионалният път на момчето. Тогава се намесва отново Аспарух, който окончателно насочва детето си към футбола.

Първия си златен медал с „Левски“ печели на 17 години, само че вместо №9 на гърба, носи №6. Ръстът му и лекотата, с която борави с топката, му отреждат място в центъра на защитата като юноша. За щастие, съвсем скоро тази фланелка с цифрата 6 ще се обърне наобратно. Дебютният му мач за мъжкия тим е загуба от столичния съперник „Локомотив София“ с 0:2. Аспарухов влиза като халф, но с течение на срещата отново е върнат в защитната линия. Атаката на гранда е водена от Димитър Иванов, под прякор „Кокуша“, който е твърд титуляр. През 1961 година Гунди

получава мечтаната фланелка с числото 9

но няма възможността да ѝ се порадва дълго, защото идва време да отбие военната служба, по време на която играе в редиците на „Ботев Пловдив“, но не само. Малцина знаят, че в началото на службата си той е бил част от състава на кръвния враг на сините – „ЦСКА София“, дори облича червената фланелка за приятелска среща. Завръща се в „Левски“, където печели цели 3 шампионски титли в първенството на България, първата от които с изключителна стойност, след 12 години суша за сините. Също така триумфира с 3 купи на страната, а най-значимото е, че се превръща в същински любимец на публиката.

През годините острието сформира атомно нападение с Александър Костов, Христо Илиев, Георги Соколов, Цветан Веселинов, а по-късно играе рамо до рамо с верния си приятел Никола Котков. През 1965 година е избран за „Футболист №1 на България“ и заема осмо място в анкетата на престижното футболно издание „France football“ за най-добър футболист в Европа. Гледайки изявите му, легендарният италиански футболист и наставник Чезаре Малдини го описва с една дума: „Виртуозен!“. След 2 срещи от европейските клубни турнири срещу португалския гранд „Бенфика“, в които вкарва 3 попадения, разминавайки защитниците на опонента като на парад, треньорът Бела Гутман го сравнява с Алфредо Ди Стефано, а Еузебио казва:

Така искам да играя в един отбор с българина Аспарухов, но за съжаление, това е невъзможно!

Невъзможно е най-вече заради строя в България тогава. Трансфер на играч в чужбина няма как да бъде осъществен, но въпреки това интерес към Гунди има от страна на не кой да е тим, а от италианския колос „Милан“. Офертата е изумителна, а заплатата се равнява на тази на звездата Джани Ривера. Големи премии, безплатно жилище, лъскам автомобил и, като цяло, всичко необходимо, за да може 2-годишният му син Андрей да заживее в Милано. Отговорът на звездата към „росонерите“ е красноречив, помолвайки съпругата си Величка да преведе следните думи: „Кажи им, че има една страна, България. В тази страна има един отбор, „Левски“. Може и да не са чували за него

В този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!

За националния тим на България дебютира отново на 17 години, записва 50 мача и отбелязва 19 попадения. Играе на 3 световни първенства и се превръща в единствения българин, вкарал гол на представителния отбор на Англия през 1968 година, при това на митичния стадион „Уембли“. Голът остава паметен и е доказателство за майсторството, което той притежава. Поемайки топката в центъра на терена, пробива чрез самостоятелен дрибъл половината игрище, преодолявайки трима английски национали, за да отбележи във вратата. Гунди разполага с рядко срещана техника, предвид високия си ръст. Умело борави и с двата крака, а способностите му във въздуха също са невероятни. Атлетичен и пъргав, той е мечтаният нападател за всеки наставник.

Като човек е описван от приятели и познати като скромен, добър, отзивчив, галантен, вечно усмихнат. Усмивка, в която се влюбва и жената на живота му – Величка. Двамата се запознават на едва 16 години и играят заедно волейбол в залата на „Левски“. Гунди прави първата крачка към наричаната от всички „Красивата Лита“. Сватбата им се състои на топлия 4 август 1963 година в Пловдив. Плод на силната им любов е Андрей Аспарухов, който се ражда 2 години по-късно. Естествено, баща му иска синът да стане футболист, но той се насочва към спортната журналистика.

След години, покрай работата си, Андрей среща същия легендарен футболист, Еузебио, изказал се толкова ласкаво за баща му. Когато Андрей го моли за автограф, „Черната перла“ прочита името Аспарухов и го пита: „Имате ли нещо общо с Георги Аспарухов?“. Българинът отговаря: „Да, той ми е баща“. Еузебио отвръща: „Тогава Вие ще ми дадете автограф, защото Аспарухов е най-великият футболист, срещу когото съм играл!“.

Датата е 30 юни 1971 година. Георги Аспарухов и приятелят му и съотборник Никола Котков тръгват с „Алфа Ромео“ по пътя към Враца по повод 50-годишния юбилей на „Ботев Пловдив“. Фатален сблъсък с камион с тежко ремарке отнема живота и на двамата, около прохода Витиня.

Място, което вече е свято

Трагедия, за която думите просто са излишни. На погребението, според разказ на очевидци, на „Герена“ присъстват 150 000 души, а грандиозен брой хора формират шествие, което се простира на няколко километра и стига до квартал „Орландовци“.

Признаван и обичан от всички, в началото на 70-те години Гунди вече е национална икона и герой. Живот, за който малкия Гошко едва ли е мечтал. Точно, когато е на върха, съдбата отнема от българите един от най-великите спортисти в историята на страната, при това го отнема болезнено, изведнъж. Превръщайки го в символ на мъжеството и добротата, той остава завинаги в сърцата на всички, млад и усмихнат. След 28 години живот Георги Аспарухов оставя на съпругата, детето си, приятелите си и всички хора завет, на който на последната страница съдбата сякаш написва: „Помнете завинаги и се опитвайте да описвате неописуемия Гунди“.