Еузебио да Силва Ферейра е роден на 25 януари 1942 година в Мозамбик, Югоизточна Африка, която по това време е португалска колония. Животът там е труден, а страната е господар на народ, който е благословен с големи количества памук и захар. Местното население е потискано, протестите на жителите са потушавани със стрелби и убийства. Любовта на Еузебио към футбола се проявява от ранна детска възраст. Някой път хлапето пропуска училище, за да остане още няколко часа с приятелите си и топката. Ако няма топка, с импровизирана версия, от навити вестници или чорапи.

Футболните обувки не съществуват в квартала му, а по калните и неоформени игрища децата тичат абсолютно боси, но сърцати и смели. На 8 години малкото момче преживява истинска драма, когато баща му се разболява от тетанус, а болестта му продължава само в рамките на едно мигване на детските клепачи, тъй като оставя сина си наполовина сирак. Въпреки всички трудности, малчуганът не се отказва от любовта си към футбола. На 15 години се присъединява към местния клуб „Спортинг Лоренсомаркиш“, където започва първо да играе за юношеските формации, а след това за мъжете. През 1960 година бразилският тим „Феровиария“ тръгва на турне в Мозамбик. Тогава младежът вече има статут на местна звезда. Без да използва лепило, той

залепя топката за глезена си, а противниците изглеждат като пияни

без въобще да си пили. Еузебио извежда отбора си до шампионската титла в първенството, а треньорът на бразилския състава Жозе Карлос Бауер вижда магията му на терена. Първо го предлага на „Сау Пауло“ , но ръководството го отхвърля с лека ръка. По-късно Бауер се чува с бившия си треньор и добър приятел, унгарецът Бела Гутман, на когото съвсем скоро е споменал, че ще посети Мозамбик. Гутман го пита почти шеговито: „Какво стана, намерихте ли нещо?“. Жозе отвръща: „Видях едно черно момче в Мозамбик, а повече няма нужда да се казва“.

Еузебио вече е вкарал 2 гола пред смаяните фенове на „Феровиария“. Това се оказва и напълно достатъчно да бъде привлечен от унгареца за сума, равняваща се на 10 хиляди евро, в португалския гранд „Бенфика“. Отбор, за който мечтаят толкова много деца, шанс, който получават толкова малко от тях. Новият нападател на „Бенфика“ обаче дори не е виждал истински терен, преди да се премести в Португалия. На Гутман са му необходими само няколко минути, за да осъзнае какъв майсторски ход е направил.

Това момче е злато!

казва той на асистента си Фернандо Кайадо. След като отбелзвя хеттрик в дебюта си, който е приятелски мач срещу „Атлетико Клубе“, съмненията приключват. „Черната перла“ е открита.

Еузебио заиграва редом със съотборниците си Жозе Аугусто и Антонио Симониш, сякаш през целия си живот е бил част от „oрлите“. Марио Кулуна пък дърпа конците от халфовата линия. За младата сензация постът е повече от ясен – нападател, голмайстор. С подобна скорост, техника, дрибъл и безкомпромисен удар с десния крак, той вкарва 27 гола в 30 мача в пръвия си сезон за тима. Дебютът си прави на 10 юни 1961 година, при победа с 4:0 над „Пеленензеш“, когато отбелязва 1 попадение.

Паметният мач срещу „Сантош“, който има за лидер Пеле, идва на 15 юни, по време на приятелски турнир в Париж, Франция. Бразилският състав повежда още през първото полувреме с 4:0. Впоследствие

става чудо, с 5 гола между 63-a и 80-a минута

„черната перла“ се развихря, отбелязвайки хеттрик, а след това е и фаулиран в наказателното поле. Отсъдена е дузпа, която бива пропусната от Жозе Аугусто. Срещата завършва при резултат 6:4, а случилото се изкрещява на целия свят, че Еузебио е майстор. През 1962 година момчето от Мозамбик вкарва 12 в 17 срещи за първенство и въпреки че „Бенфика“ завършва на трето място, отборът печели „Купата на Португалия“ („Tasa de Portugal“), а острието добавя 2 попадения на сметката си във финала срещу „Виктория Сетубал“. „Реал Мадрид“ се оказва единственото препятствие по пътя към Купата на европейските шампиони. Кралският клуб има в редиците си Алфредо ди Стефано и Ференц Пушкаш, които вече са на 33 и 35-годишна възраст, а първият е един от идолите на Еузебио, от които се е учил. Във финалната среща, при резултат 3:3, нападателят овладява топката, преодолява на скорост идола си, Ди Стефано, след което е спънат и е отсъден 11-метров наказателен удар. Така португалският гранд повежда с 4:3, с гол на Аракистайн. На по-късен етап от мача Еузебио

сваля собственоръчно испанския гранд от трона с гръмотевичен удар от 30 м

който влиза в долния ъгъл на вратата. Феновете нахлуват на терена след последния съдийски сигнал и вдигат своя любимец високо във въздуха. Момент, който е запечатан завинаги в съзнанието на всеки привърженик на „Бенфика“. При цялата тази радостна обстановка, към него се приближава Алфредо Ди Стефано, помолвайки го да си разменят фланелките. Доказателство, че стрелецът е достигнал до абсолютния футболен връх.

През следващите няколко години „Бенфика“ печели титлите на Португалия в периода 1963-1965 година, но губят последователно финали за „КЕШ“, срещу италианските „Милан“ и „Интер“. Идва Световното първенство през 1966 година, на което нападателят облича екипа на „мореплавателите“ като действащ носител на „Златната топка“. С неговото присъствие отборът е фаворит за трофея. Съставът отстранява Унгария и България в груповата фаза, преди да сломи не кого да е, а Пеле и Гаринча , които са лидери на Бразилия. Еузебио вкарва 2 гола, с които да ознаменува триумфа и отново да привлече светлините на прожекторите директно към себе си. Той обаче е скромен човек. По време на турнира получава, на случаен принцип, фланелката с №13 на Антонио Симониш, но незабавно я дава на съотборника си, който я е носил цял живот. Острието облича каквото остане, тъй като не се влияе от талисмани и вярвания, а от силата в краката си.

Друг интригуващ момент, който открехва вратата към човечността му, е финала на Купата на европейските шампиони през 1968 година, когато тимът губи в продълженията от „Манчестър Юнайтед.“ Той получава шанс да реши мача в полза на отбора си, но е спрян от вратаря Алекс Степфи. Вместо да покаже яд и злоба от изявата му, той започва да аплодира съперника и да му показва невероятно уважение. Известен факт е, че

Еузебио е бил добър приятел с българската икона Георги Аспарухов-Гунди

на когото португалецът неведнъж признава, че се е възхищавал, като играч и като личност. По време на финала от 1966 година, острието се превръща в герой за обрата срещу Северна Корея от 0:3 до 4:3, на стадион „Гудисън Парк“, като всички попадения са негово дело. Подвиг, чрез който се превръща от майстор в гросмайстор и любимец на цяла една нация. На полуфинала с 2 гола на Боби Чарлтън мечтите на „иберийците“ са разбити на пух и прах, а утехата за Еузебио е гол в продълженията, от дузпа, като и призът за голмайстор на турнира. След последния съдийски сигнал звездата не успява да сдържи сълзите си, тъй като тези 9 попадения нямат никакво значение, щом той отново е загубил.

Такъв е животът, колкото и да можеш, да се влагаш, понякога нещо просто не е писано да се случи. Той е избран за спортист на годината от BBC. Англичаните са толкова впечатлени от него, че моментално изграждат статуя на играча в музея на „Мадам Тюсо“ в Лондон. Преди споменатия финал през 1968 година, той печели и „Златната обувка“ за топ реализатор в Европа, последвана от още една през 1973 година, а до 1974 година Еузебио на няколко пъти желае да напусне състава, но буквално не му е разрешено, защото до тогава тимът е безапелационен на домашната сцена. Легендата играе за още няколко отбора извън граница до 1979, след като, в крайна сметка напуска, „орлите“. Не след дълго усеща, че колената му вече поддават и приключва с футбола на 37 години.

Просто съм щастлив от всичко, което постигнах, волята ми за победа беше много важна

казва иконата след края на кариерата си. Когато в началото на 2014 година нападателят напуска този свят, Жозе Моуриньо, легендарен португалски треньор, е категоричен, че той ще остане завинаги безсмъртен. Дни по-късно единственият човек, който успява да задмине постиженията на „черната перла“, самият Кристиано Роналдо, посвещава своята трета „Златна топка“ на Еузебио.

Милиони хора по света прекланят глава пред футболния титан. Влиза в редица мечтани отбори, 11 пъти става шампион на Португалия, носител на 5 купи на страната и трофея от „КЕШ“, вкарвайки изумителните 727 гола в 715 мача за „Бенфика“.

Еузебио дойде скромен на футболната карта, скромен, с топка от навити вестници, под мишница. Тръгна си от нея скромен, но обичан от велика футболна нация.