Едно срамежливо момче, с топка в крака. Джордж Бест е роден на 26 май 1946 в Белфаст, Северна Ирландия. Там минава детството му, по-конкретно – в източната част на града. Когато е едва 14-годишен, местният клуб „Глентуран“ отказва да приеме Бест в редиците си, защото е твърде дребен. Година по-късно обаче младежът е забелязан как играе в родния си град от местния скаут на английския „Манчестър Юнайтед“ Боб Бишоп, за когото се твърди, че след като е видял за първи път крилото, е изпратил телеграма до мениджъра на „червените дяволи“ Мат Бъсби, с иронично послание: „Мисля, че ти намерих гений“.

Дълбоко съкрушеният от трагедията през 1958 година отбор със сигурност открива диамантче в лицето на Бест, който пристига в Манчестър, но само два дни по-късно иска да се прибере у дома, от носталгия по родината. От клуба по това време нямат ни най-малка представа колко силно това диамантче ще заблести. Самият Йохан Кройф е казвал за Джордж Бест: „Това, което той имаше, беше уникално! Нямаше какво да му тренираш“.

Джордж комбинира елегантност в играта, сила, унищожителен завършващ удар, както и способността да дриблира с лекота през защитниците. Сякаш някой футболен бог директно му е стоварил качествата отгоре. Този легендарен футболист идва в играта точно тогава, когато „месарите“ са на мода, тези които стъпват на терена с идеята ти да не излезеш на крака от него. Бест обаче ги предизвиква и безмилостно ги заобикаля – отляво, отдясно – за да зарадва феновете.

След 2-годишен престой при юношите на „Юнайтед“, той дебютира за първия тим на 14 септември 1963 при победата с 1:0 над „Уест Бромич Албиън“, на „Олд Трафорд“. Още във втория си мач, в края на годината, младата звезда вкарва и своето първо попадение при успех с 5:1 над „Бърнли“. Тогава и Мат Бъсби дава шанс на крилото да се изяви. В първия си пълен сезон с червения екип той записва общо 26 мача, в които отбелязва 6 гола. С течение на времето северноирландецът започва да

въплъщава ценностите на отбора, за бърз, агресивен, директен, атакуващ футбол

като с изпълненията си често изправя привържениците на крака, а понякога и тези на съперника. Тогава наставникът на тима е направо обсебен от идеята да вдигне Купата на европейските шампиони (КЕШ), по-добре позната в наши дни като трофея от УЕФА „Шампионска лига“.

Специалистът тренира момчетата си здраво, а по време на занятията изисква по-твърди влизания в краката на Джордж Бест, за да свиква какво го очаква по пътя към успехите и трофеите. През 1965 година той помага на тима да спечели титлата от първенството, в люта битка на върха с „Лийдс Юнайтед“. В тази кампания отбелязва 14 попадения и оформя т.нар. Света Троица, заедно с Боби Чарлтън и Денис Лоу. Същинският пробив идва на 9 март 1966 година, по време на четвъртфинална среща от „КЕШ“ срещу състава на „Бенфика“, на „Ещадио да Луш“, Португалия. Бест отбелязва цели 2 попадения на могъщия гранд, който има за лидер на кого да е, а един от най-великите нападатели в историята, Еузебио. След срещата пресата нарича седмицата на „Юнайтед“ „петият бийтъл“, вероятно заради неговата гениалност, а снимката на Бест със сомбреро, на път обратно от Португалия към Англия, остава паметна. Тимът отпада на полуфинал, но през 1967 година се завръща в престижната надпревара, спечелвайки отново титлата в Англия.

Тогава, 10 години след съдбовната нощ, на 6 януари 1958 година, когато самолетът на „Юнайтед“

катастрофира, оставяйки завинаги в небето 8 „червени дяволи“

и трима служители на клуба. В инцидента загива и близкият приятел на Бъсби, Уили Сатинов. И така, в негова памет и в памет на всички загинали в катастрофа, оцелелият Бъсби успява да сбъдне мечтата си, вдига купата над главата си, а един от виновниците за сбъдването на тази съкровена мечта се казва Джордж Бест. Отново на пътя им застава „Бенфика“, а 22-годишният Бест решава мача с гол в продълженията за 2:1, а по-късно Чарлтън, с второто си попадение, и Браян Кийт покачват на 4:1. По-късно същата година, само на 22 години, Бест печели и най-ценното индивидуално отличие във футбола, „Златната топка“, изпреварвайки съотборниците си Чарлтън и Лоу, които преди това са печелили приза. Доказателство, че макар и съвсем млад, той вече е стъпил на върха, рамо до рамо с най-добрите, в добавка регистрира 32 гола за сезон 1967/68 година, от които 28 за първенство.

Тук възниква въпросът колко е трудно да поддържаш такова високо ниво на толкова крехка възраст. Въпреки впечатляващите 6 гола във вратата на „Нортхямптън“ през янари 1970 година, Джордж Бест започва все по-рядко да блести. Пенсионирането на Мат Бъсби пък довежда до необратим спад в представянето на тима. Погледите са приковани към звездата на отбора , но той не е робот, а обикновен човек, като всички останали. Макар да се превръща в една от първите глобални суперзвезди, той обича да се вижда с приятели, да си пийва по една-две чашки с тях, да се весели, да разпуска. За съжаление, малко по малко тези забавления и изкушения замъгляват футболния талант на Джордж, в тях търси успокоението, глътка след глътка. Звучи стряскащо, но до 1976 година най-добрите дни на северноирландецът вече са далеч зад гърба му. На 30-годишна възраст, като активен световноизвестен футболист, той се намира в разгара на алкохолната си зависимост, гений, на когото му се живее. Бест се впуска в номадска кариера, минавайки през отбори като „Стокпорт Каунти“, „Коркселтик“, „Фулъм“ за година, „Сан Хосе Ърткуейкс“, „Лос Анджелис Адстекс“ и като цяло,

къде ли не, като панаирджийска мечка

През 1976 година, с екипа на Северна Ирландия, където той отбелязва едва 9 гола в 37 мача, в двубой среща Холандия, с едно простичо движение крилото напомня на света за себе си. Отдавна отписан от един куп футболни специалисти, Бест е запитан провокативно от журналист, преди мача: „Какво мислиш за Йохан Кройф?“. „Изключителен“, отговаря той с уважение. „По-добър от теб?“, отвръща журналистът. Въпрос, който напушва Джордж Бест на смях. „Шегуваш се, нали? Ще ти кажа какво ще направя тази вечер, ще я мушна между краката на Кройф още при първата възможност“. В петата минута той получава топката на крилото и вместо да тръгне към вратата, Джордж се отпрява към центъра, минавайки през тримата холандски защитници, за да си проправи път до холандеца. Приближава се и плъзва топката между краката на един от най-великите в историята на спорта, подминава го, вдигайки юмрука си високо във въздуха. Само няколко човека в пресбокса по това време знаят какво означава този жест.

Може би точно тази лудост разделя отличните футболисти от гениалните, лудост за футбол, лудост да бъдеш най-добрият, лудост да живееш на пълни обороти. Бест собственоръчно се качва на върха, след което отново съвсем целенасочено се превръща във футболист с проблеми с дисциплината, наказания, със закъснения на тренировки, рутинни посещения на заведения, залитащ по жени, алкохол, опиати, с най-различни инциденти след залез слънце. Запомнен с изказвания като:

Ако някой ме пита кой бих предпочел, да вкарам гол след дрибъл между 4-5 играчи на „Ливърпул“ или да прекарам нощта с „Мис Свят“, ще ме затрудни. За щастие, съм имал и двете.

И още от признанията на Бест: „Дадох много пари за пиене, жени и бързи коли. Останалите просто ги пропилях“, както и: „През 1969 година се отказах от жените и алкохола, бяха най-лошите 20 минути в живота ми“. Петият Бийтъл е откровен и за друго: „Родих се с дарба и както исках да съм над всички на терена, така исках да съм над всички, когато излизахме вечер“.

През 2005 година, на 59 години, легендата се отива от този свят. Тълпи от хора и дъжд от банери го изпращат, а на един от тях, там, е изписано красноречиво: „Марадона – добър, Пеле – по-добър, Джордж – най-добър!“.

Василен Петров