Модерно-старо, лъскаво-олющено, красиво-посредствено, лично-общо, ред-хаос, възвишено-вулгарно и свещеният „хляб“, заклещен в лапите на обещанието за бързо спасение от нищетата – контрастите на София, запечатани от обектива на Николай Облаков.
Контрастите, в които живеем – модерното (новопостроената спирка на метрото, по ирония неработеща) и
старото (панелните блокове и китайския магазин – стари и грозни но работещи).
Или между лъскавото и олющеното – първото, което показваме на света и второто в което се прибираме вечер.
Контрастите между реда – дирекцията на СДВР и хаоса на намиращия се точно до нея графит.
Контрастите между красивото и изискващо усилие и талант и посредственото, което е лесно и бързо.
Контрастите между „инструментите“, които използваме лично и това, което е общо.
Контрастът на разпадащата се култура, постепенно
отстъпваща мястото си на вулгарното масово
себеизразяване.
И, разбира се,
„хлябът“, заключен
между заложната
къща и бързите
кредити като
обобщение на
обществото.
Николай Облаков
Z Generation 