Мечтали ли сте някога да захвърлите телефона и грижите си и да се отправите на пътешествие към каменната ера? Освен ако нямате машина на времето в гаража, ви остава единствено да грабнете туристическата си раница и да потеглите към околностите на Луковит, който се превръща във втори дом на семейство Флинтстоун.

Едва на 100 километра от столицата, сякаш сгушено в дълбока пещера, се „крие” северозападното градче, което е идеално за авантюристите, желаещи да избягат от забързаното ежедневие в София, било то за уикенд или повече. Така през един топъл летен ден с група приятели се отправихме на пътешествие, което шеговито описвахме с книгата на Елизабет Гилбърт – „Яж, моли се и обичай”. Може би най-важното, на което ни научи това пътуване, бе именно да ценим и обичаме красотата на всяко кътче в страната.

Първата ни спирка бяха каменните къщички край Карлуково, познати сред местните като дома на семейство Флинтстоун или хобитските къщи заради тревата по покрива на една от тях. Противно на очакванията, те не са единствено туристическа атракция, а в действителност са обитавани. Живеещите там пък с радост посрещат своите гости и им разказват за строителството. Макар да ги посетихме в работен ден и не успяхме да се запознаем с домакините, успяхме да се насладим на цветната приказка, която те „разказват”.  Името на „вълшебника”, който ги е построил, е Андриян Йорданов –  природолюбител и почитател на красивите дърворезби и скулптури. Благодарение на своя талант той е превърнал района около Карлуково и Луковит в приказен свят, населяван от любими детски герои. Чеширската котка от „Алиса в страната на чудесата” казва, че за всяко приключение се изисква първа стъпка, а нашата бе изключително вълнуваща.

Следващата ни дестинация бе скалният манастир „Св. Никола” (Глигора). Въпреки своя нестандартен облик – липсват позлатените куполи и дърворезбите,

той се превръща в убежище на вярата на миряните.

Именно неговата тайнственост го прави толкова специално – Глигора е скрит в гора на 149 крачки (стълби) от каменистия път, по който може да се стигне и с кола. Още на самия му вход туристите са посрещнати от мозаечна икона на светеца-покровител на светата обител Свети Никола. Освен с фрески, скалата, в която се намира вътрешността на манастира, е осеяна с най-съкровените желания на поклонниците като детски чорапчета и молитви за здраве. Както в останалите манастири в страната, така и в този вярващите могат да запалят свещ и да се помолят. Преди тръгването си пък оставят своето послание в “ Книгата на желанията“.

Обиколката ни приключи в пещерата “Проходна“, позната още и като Очите на Бога. Тя е обявена за природна забележителност едва през 1962 г., но се радва на засилен интерес от страната на жителите и гостите на града.

“Проходна“ е една от малкото пещери, където се практикуват пещерни бънджи скокове.

Смята се, че оголването на скалите и последвалата го ерозия са довели до образуването на феномена “окната“ – дупки с формата на очи.

На следващия ден – преди отново да се върнем в реалността, решихме да се докоснем и до природното изобилие на Геопарк Искър – Панега. Дървен мост след дървен мост се любувахме на заобикалящите ни растителност, чист въздух и меандри с млечносин цвят. В случай, че сте любители на пещерите, ще останете приятно изненадани, тъй като по време на прехода преминавате през “Темната дупка“. Тя обаче не е много гостоприемна за обикновените туристи заради хлъзгавината и липсата на светлина в нея. В края на облагородената част от пътеката пък има цял комплекс за отдих, където може да се насладите на домашни сандвичи и кафе.

Потеглихме отново към София с цветни спомени, смях и удовлетворение от това кратко, но запомнящо се пътуване, което ни върна в назад във времето, когато се събирахме пред телевизора, за да гледаме поредния епизод на любимия си анимационен филм „Семейство Флинстоун”. В главната роля обаче не бяхме ние, а българската природа и човешка ръка, способни да накарат дори и чужденец да се влюби в малката България.

Петя КРЪСТЕВА