Протойерей Серафим Янев е ефимерий на Кремиковския манастир, едно от най-старите духовни средища у нас. Духовникът е номиниран за наградата „Будител на годината 2020“ за родолюбивата си дейност. Отецът не просто отговаря за обгрижването на манастира, но и развива разностранна дейност – отглежда над 300 кошера с пчели, а от 6 години организира летни детски лагери за деца в манастира. Лесно ли е да си будител днес и намират ли младите пътят към храма? Отец Серафим в откровен разговор със Стефан Гърбев.

Отец Серафим, трудно ли е да си будител днес?

В днешно време е трудно да бъдеш  човек, защото в материалния свят, в който живеем, всичко е насочено от сутрин до вечер към това да придобием повече блага, да бъдем по-успешни в работата си и забравяме, че сме хора, човеци, за които е предназначено много повече, предназначено е Царството Божие. И в тази връзка – не знам дали е трудно да бъдеш будител. Но, може би, ако някой тръгне по този път днес, ще бъде по-лесно, тъй като не се изискват големи дела – както е било при будителите, живели някога, които всички ние имаме за пример, и са извършили огромни трудове.

С ВЯРАТА МЛАДИТЕ МОГАТ ДА ПОСТИГНАТ МНОГО

Какво липсва на младите хора днес у нас?

Може би точно това липсва – липсва вярата, липсва Бог! Така се възпитаваме, сякаш всеки един е малко богче, което – със своите способности, средства и приятели,  смята, че може да постигне големи неща. И разочарованието, до което стигаме, е голямо. Неслучайно се изпада в депресия – всеки втори човек търси помощ от психолози и психиатри, защото сами се справяме с нещата от живота. А всъщност Бог е Този, Който е обещал, че ще бъде с вярващите, с тези, които Го обичат и че нищо не може да им навреди. И че дори хората да забравят (Библията дава примери дори майка да забрави децата си), Бог никога няма да ни забрави, във всеки един момент ще ни помогне и точно с Него младите хора могат да постигнат  неща, които сами не могат…

СВЕТСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ НИ ПРЕВРЪЩА ВЪВ ФЛАШКА С ПАМЕТ

Българското средно и висше образование са строго светски, добре ли е това, според Вас?

Образованието наистина е светско, то е насочено към постигане на познания, които да могат чисто по светски да помогнат на човека. За жалост, така той се превръща в една флашка с памет, като робот, който се учи на определени умения, на определени знания… Но, в крайна сметка, забравяме, че сме хора. Може би е проблем, че това, което се учи, не подпомага човека да бъде човек!

Защо станахме толкова комерсиални? Къде изчезнаха любовта, съпричастието, милостта към ближния? Всички сме като обсебени от властта на парите и слепи за страданията на хората. С какво да си обясним това състояние на душите ни?

В пространството нищо не е празно. Когато душата на човека е празна от Бога, нормално е да бъде заместен с други ценности. Това е страст, която слага синджир на човека и го води надолу. И точно материалното, в което живеем, изпразва човека от всяко друго съдържание. Вероятно се връщаме във времената, в които за едно парче земя, за малко средства или за успех в работата на някаква позиция, ще почнем да гледаме не само бой, но и убийства между хората. Понеже цялото ни сърце е насочено към земното, към материалното, затова и животът ни е такъв.

ПРИМЕРЪТ  НА МЛАДИТЕ ТУК Е ВАЖЕН

На какво не са научени младите и може ли това незнание да бъде преодоляно?

В храма има много млади хора – не, защото тук има някаква материална ценност, а защото имат нуждата и търсят Бога, търсят по-висшето от това да се припечелят някакви средства. Може би с живота, с примера им, все повече и повече млади хора биха били съпричастни.

Благодарим на отец Серафим за това кратко интервю, за което любезно ни отдели време в напрегнатото си ежедневие. Пожелаваме му здраве и повече помощници в културно-просветната му мисия. А може би и някои от нас ще последват примера на младите хора, които са при него в храма… Кой знае…

Стефан ГЪРБЕВ

Снимки: „Фейсбук“ профил на протойерей Серафим Янев