Знаете ли, че според стари легенди, Родопите са планината, която е най-близо до Бога? Както и това, че Орфей се любувал на планината? Аз напълно подкрепям това твърдение, а и който един път е бил там, винаги ще поиска да се върне пак. Сега ще ви разходя из тези красиви места, от които лъха българщина и красота.

Започнахме нашето пътешествие от Асеновград. Наричат града “порта към Родопите” заради близостта си до тази прекрасна планина. Препоръчвам ви да посетите и Асеновата крепост, която е една от най-известните забележителности в региона.

След около 85 км пристигнахме в Широка лъка. От пътя към с. Гела се разкрива страхотна гледка.

Продължихме пътя си към с. Гела и след около 5 км пристигнахме. Имайте предвид, че има доста завои и разстоянието може да ви се види повече, но си заслужава.

Ако сте стигнали дотук – поздравления. Всяка сутрин единственият звук, който ще ви буди, е дрънкането на звънчетата на стадото овце, пасящи в тези тучни поляни.

Чаша ароматен мурсалски чай. Никога не е излишно.

Разбира се, няма как да пропуснем и пухкавите мекици, обилно поръсени с пудра захар и гледката към планината със сутрешното кафе. Невероятно удоволствие. Храната в Родопите е едно от нещата, които го отличават. Не пропусвайте да опитате пататник и качамак.

Има няколко опции за разходка в самото село. Тази, която ви показвам, е към хижа Ледницата. Да се насладиш на тази гледка и просто да вдъхнеш боровия въздух не може да се опише лесно.

Можете да си наберете от дъхавите горски ягоди – растат около пътеките, за които споменах по-горе. Има и разнообразие от билки, които растат по склоновете – бял равнец, жълт кантарион и така известния мурсалски чай.

Това е чешма в съседното село Солища. Надписът гласи:

“Аку ти’й милу – жъ си дохождаш”

Замислих се колко много истина има в това послание, а колко пусто беше по улиците на селото. Поговорихме си с един дядо, когато питахме дали може да влезем в църквата ни каза, че само на празници я отварят. Стана ми тъжно.

Времето в Родопите е спряло, но има и от съвремените ни развлечения, макар и в поразлична форма.

Това е гледката от другия край на Гела. В левия ъгъл се вижда кулата “Снежанка”. Ние се качихме до нея пеша, но има добре асфалтиран път и може да използвате и кола дотам. Подходящо е и за колело.

В края на няколкото прекарани дни в Родопите не искахме да се връщаме към живота в града, но спомените за красивите места, вкусната храна и всичко преживяно ще ни топлят до следващото лято.

Радина ИВАНОВА