Най-доброто огледало, в което може се види духовността на един народ е книжарницата. Там са заложени всички тайни, които една общност има. Вече отдавна мястото на Тората, Корана и Библията не е на предните секции. Свещените книги стоят скрити в дъното на магазините за знание, а на челните позиции за изложени мотивационните книги за човека, които се предполага, че водят към себеусъвършенстване.

Прозата и поезията дават път на книгите със съвети. Тук изниква въпросът – защо книга със заглавие „Как да печелим приятели и да влияем на другите” е продадена над 30 млн. пъти? Защо човеците се интересуват кои са „Седемте навика на високоефикасните хора”? Какво превърна „Мисли и забогатявай” в мотото на новата младеж, която държи в ръцете си „Силата на настоящето” и се чуди как да изкара максимално много пари през „4-часовата работна седмица”?

Отговорът на тези въпроси съвпада и с отговора на питането дали човекът на 21 век вярва – да, вярва. Но това не е вяра, за която е готов да прави жертви и да се ощетява, точно обратното – вяра в просперитета. Вяра във финансите, вяра в съветите не на побелели, сбръчкани мъдреци, а на преуспели бизнесмени, които печелят именно с продажбата на подобни книги.

Вече читателят не иска да се запознае със съдбата на княз Нехлюдов и извърви с него нравствен катарзис, да вземе уроците от „Възкресение” и да ги препише за своя живот.

Човекът на века е забързан и няма време за всичките 6 стъпки

– четене, разбиране, осмисляне, асоцииране, прилагане. Той иска да съкрати максимално дългия процес. Затова взима книгите са себепомагане, които приличат на учебник за начален курс. С прости стъпки и съвети са обяснени тайните на живота, които ще го направят щастлив. В тези книги ще се открие доста – от това как да запамети нужната информация до това как да планира времето си. Всичко води до висшата цел – по-добра организираност, повече свободно време за печелене на повече пари. За да е искана информацията, тя трябва да е хваната, сдъвкана и изплюта в главата на четящия.

Не иска да мисли, но иска да знае, не иска да даде, но иска да получи

Това, което дава вярата, не се е изменило – и преди, и сега дава упование. Но се променя това, на което човекът се уповава. Преди се уповаваше на написаното между редовете на книга, изпитана от вековете, а сега на улеснени съвети, които вещаят, че ако си повтаря достатъчно пъти, че ще успее в даден момент наистина ще се случи.

Според доклада „Православното християнство в 21.век” на изследователския център „Пю”, 81% от българите се определят като православни християни, 55% вярват в чудесата, 39% в съществуването на рай, а 32% в това, че има ад. Запитаните отговарят противоречиво, данни колко процента от тях са чели Библията липсват. Затова направих малка справка в местната библиотека. Там открих, че  за последната година общо двама души са взели вкъщи свещената книга. С интерес установих, че общо 27 човека са прелистили на спокойствие „Събудете великана в себе си”.

Тъжното е, че четящите няма да се досетят, че великанът отдавна е убит от едно момче, което по-късно стана цар на Израил

Столетия наред човечеството се е борило да има Библия на разбираем съвременен език, а сега, когато това е факт, тя е държана на горните рафтове на библиотеките до паяжините. Това е своеобразна метафора на заплетената духовност, с която хората живеят, с която са се сраснали, а пътят към разплитането ѝ е исторически, философски, теологически и не се минава с пет прости стъпки.

Христина ПИЛЕВА