100 грама нежност – може би толкова стигат, за да накараш някого, който е изгубил вяра, да повярва отново. Да повярва в приятелите си, в родителите си, в живота и най-вече – в себе си. Общата кауза – борбата с хранителните разстройства, обедини психолозите от проекта „Живот на килограм“ и фотографът Вера Гоцева-Lomovera. А резултатът е изложбата „100 грама нежност“ в столичната галерия Credo Bonum Gallery.

Организаторите на изложбата искат да направят темата за хранителните разстройства по-разбираема, но не през жълтото и скандалното. А, разкривайки пътя към „ада“ на анорексията, булимията или хиперфагията, обикновено постлан с добри намерения. Фотографиите на Lomovera са от домовете на онези момичета и момчета, които са загубили така важните „100 грама нежност към себе си“. На пръв поглед, къщи като всички останали. Но – вгледаш ли се – оставаш безмълвен.

Защо обаче е важно обществото ни да не остава безмълвно по темата „хранителни разстройства“? На откриването на изложбата попитахме терапевтите от екипа на „Живот на килограм“ Милена Ташкова и София Фердинандова, както и фотографа Вера Гоцева-Lomovera.

Милена Ташкова, клиничен психолог и психотерапевт, създател на „Живот на килограм“

Идеята на Вера Гоцева е абсолютно различен поглед над проблема. От етична гледна точка, като терапевти, не можем да снимаме пациенти, които страдат. А и – когато хората са в крайна фаза на болестта – те могат да предизвикат страх. Но как точно изглеждат не е същественият въпрос – важното е какво мислят, какво се крие под айсберга – това е невидимото. А Вера го показва през дома им, защото там те изразяват и показват себе си. Там наистина всеки детайл „говори“.

Вера Гоцева-Lomovera, фотограф и автор на снимките в изложбата

След като „Живот на килограм“ се свързаха с мен и повече от половин година аз мислих какво да направя по тази толкова важна тема и накрая им предложих да вляза в домовете на реални хора с хранителни разстройства. Не беше лесно. Получавах един адрес и там ме посрещаше непознат човек, като единственият ми маркер беше какво е хранителното му разстройство. Реално, трябваше да градя връзката си с него от нулата. Това не бяха просто снимки! Темата за контрола е много видима, защото този проблем е ключов при хранителните разстройства. Имам една фотография с батерии – правена в дома на човек, който има силно желание да направлява всичко. Тъй като не могат да контролират емоциите си, моите герои се опитват да контролират всичко останало. Батериите символизират точно този човек, който за мен бе „като на изхабени батерии“.

София Фердинандова, клиничен психолог и психотерапевт, създател на „Живот на килограм“

От 4 години се занимаваме с ученици, защото решихме, че трябва да се направи нещо по превенцията и то при най-уязвимата група – тийнейджърите. Влизаме в часовете на класа и работим с нашата тримодулна програма. На всеки клас отделяме по три часа и се гордеем, че може би над 3 000 деца вече са се включили в програмата. Запознаваме ги с тревожните признаци, които могат да бъдат свръхфокусиране на темата с килограмите, калориите, E-тата и вида на храната. Учим ги, че не е важно какво, как и кога е изядено, а какво чувстваме – колко приятелства и подкрепа имаме.

В рамките на изложбата са предвидени две събития-дискусии на тема „Кога отношенията ни с храната стават проблем?“. По време на тези семинари ще се говори за маркерите, по които – особено родителите на тийнейджъри, могат да забележат проблем. Много често видимата част на болестта започва със силно фокусиране върху формата, външния вид, говоренето за храна непрекъснато, сериозно подбиране и отхвърляне на хранителни групи, усамотение при храненето. Те ще се състоят на 18.01 и 01.02, от 11 часа, в галерия „Credo Bonum“.

Ивана ИВАНОВА