17-ти октомври 1972 година; зрителите на Софийската опера са се настанили по местата си и трепнат в очакване за премиерата на „Зографът Захарий”. Нямат търпение да видят как е пресъздадена историята на Захарий, който е безнадеждно влюбен в жената на своя брат Християна. Публиката става свидетел на това как действително Никола Гюзелев (Захарий) по време на представлението рисува с въглен портрет на Християна на сцената.

Годината е 2019-та, датата – 13-ти октомври. Този път Николай Войнов е в ролята на Захарий и не използва ръката, а гласа си, с който успява да нарисува най-магичната картина – тази на любовта. Младият артист съумява да пресъздаде по невероятен начин житейския път на Зографа. Рисуващият обаче не е само той – освен талантливият състав, който му акомпанира, на сцената се появяват две отражения, които обрисуват с танц това, което думите не изразяват – ставащото в душите на Захарий и Християна. Това е дълбока метафора, показваща, че понякога единствено сенките могат да бъдат искрени едни към други.

Декорът е минималистичен, но това не оставя чувство на празнота, а напротив – приканва гледащия да се съсредоточи върху същината и  персонажите. Те, от своя страна, са облечени семпло, но изцяло в духа на епохата, която представляват. На сцената има скеле, което помага на героите да представят пътя на живота, който неизбежно води нагоре и надолу. Това скеле е стълбицата, която помага на Захарий да се доближи до най-святото за него – Християна – и да я изобрази над него, за да може вечно да е под нейния взор.

Изпълнението на Николай Войнов и Стефани Кръстева е хармонично и въздействащо. Преходът към речитативите им е плавен и уместен. Режисьорът е непознат за оперната публика, това е Зорница София, която е известна с режисурата на сериали и филми. Интересно е да се отбележи, че самата тя има опит в изографисването. В по-ранен етап на живота си, заедно със свои колеги и затворници, възстановяват църквата в Централния софийски затвор. Това показва свързаността на Зорница София към този вид изкуство и определено прави погледа към душата на Захарий с една степен по-истински.

Историята на Зографът Захарий е изцяло съпътствана от изографисване – някои рисуват с думи, за да я преразкажат. Други – с бои, за да я увековечат на хартия или стена. Трети – с гласовете си, за да я запечатат в съзнанието на публиката. А четвърти – с танц, който изографисва право в сърцата.

Христина ПИЛЕВА