Познат ли ви е слоганът “Less is more” или “По-малкото е повече”? Ако сте го чували, то със сигурност сте чували и за минимализма като течение. А в случай, че не сте, тази статия ще ви е дори по-полезна, отколкото се надявам.

Няма да ви отегчавам с факти относно това кога, как и къде възниква минимализмът. Тази информация безспорно е интересна, но и безсрамно леснодостъпна. Искам да ви говоря за минимализма като начин на живот в съвременния консуматорски настроен свят и дори като за “краткия път към щастието”. Именно така го определя писателят Ралица Генчева, вероятно известна на много от вас с псевдонима Charly Wilde.

Тя е автор на първата книга у нас, посветена на минимализма. “Кой те излъга какво е щастие” разказва не само личната история на Рали за това как минимализмът ѝ е помогнал да се възстанови след животозастрашаващ бърнаут, но и представлява своеобразен наръчник за всеки, който прави първите стъпки към по-осъзнато отношение към притежанията си и изобщо към по-осъзнат живот.

А сега ви каня заедно да поемем по пътя на щастието и да разгледаме 5 отбивки от него. Това са пет аспекта от живота, които неизбежно ще се подобрят, ако започнете да прилагате минимализма в ежедневието си. Помолих Рали да сподели и своя опит.

Готови ли сте да направите първата крачка?

Здраве – физическо и ментално

В основата на минимализма стои изхвърлянето/(по)даряването/продаването на всичко излишно, което притежаваме. Логиката е проста: за да сте щастливи, трябва да се освободите от всичко, което ви прави нещастни. Гениално, нали?

Освободете се от дрехите, с които не се харесвате или не ви стават, от документите, излишно трупани с години, от всяка вещ, която не е напускала шкафа от десетилетия, а след това и от хората, които се държат зле с вас, от работата, която не ви удовлетворява… Тогава в живота ви ще остане единствено онова, което ви носи радост. Едва ли само на мен това ми звучи като панацея…

Рали, как минимализмът те излекува – физически и психически?

Разчистването на живота от ненужните вещи и най-вече токсичните връзки има дълбок терапевтичен ефект. Човек изгражда навика да не задържа излишното в живота си – първо да го регистрира (което често се оказва ключово, но повечето си живеем, затънали в ненужни вещи и връзки, без дори да го осъзнаваме), а след това да го адресира. Придобива се смелост – да казваш „не“, да се бориш за важните неща, да си решителен и непоколебим, да не правиш компромиси с щастието. Не бих казала, че съм се излекувала, защото не мисля, че бях болна, а просто със задръстена и затрупана същност. Успях да изровя из дълбините детето в мен с цялата му енергия, мечти и истина.

Време

Все се оплакваме, че не ни стига. А знаете ли, че всеки от нас прекарва средно 153 дни от живота си в търсене на някоя вещ. Познато ви е, нали? Къде са ключовете, телефона, дрехата, която не сме обличали от месеци, но за която изведнъж се сещаме… Обзалагам се, че дори в момента, ако се замислите, няма да знаете къде се намират повечето от вещите ви.

Има си причина редица известни личности да предпочитат да се обличат по един и същ начин всеки ден. Емблематичен пример е Стив Джобс с неговия семпъл тоалет от черна блуза, дънки и бели маратонки, на който той не изневерява в продължение на повече от десетилетие.

Такова решение взимат хора, които по принцип не разполагат с много време. Сутрин пропускат чуденето за това какво да облекат и така си спестяват не само ценни минути, но и енергия, а в много случаи и доста нерви.

Бонус за всички домакини: Времето за чистене също драстично намалява, когато няма какво толкова да се чисти в дома ви.

Рали, осезаемо ли беше при теб спечелването на време? Изчислявала ли си приблизително колко време си посвещавала на вещите си преди и колко посвещаваш сега?

Не съм, но пък знам, че всяка сутрин прекарвах от половин до един час в преобличане, сменяне на чанта, обувки и т.н. Сега това ми отнема няколко секунди – с малък гардероб всичко е лесно. Чантата си почти никога не сменям, а обувките сменям според сезона и много рядко – според случая. Най-много минута-две ми отнема цялото обличане, обуване и взимане на чантата сутрин. Като сравним с половин-един час на ден преди, това е спестено време всяка сутрин, което е наистина безценно.

Пространство

Средностатистически едно десетгодишно дете притежава 238 играчки. Играе си обаче само с 12 от тях. А къде според вас са останалите 226? На пода, в шкафовете, скътани в таванското помещение или пък в безброй торби някъде из стаите… Вероятно има по малко на всички тези места.

Вашият дом не е разтегателен. Рано или късно ще дойде моментът, в който ще трябва да се отървете от дрехите, които не носите, книгите, които няма да прочетете, упътванията на уреди, които дори вече не са в дома ви или можете да потърсите в Интернет, всички подаръци, които сте приели от учтивост, но нито са ви зарадвали, нито ги използвате… Списъкът е безкраен. Вместо да се надявате домът ви магически да се уголеми, за да съхраните всичко безполезно, просто се отървете от него и направете място само за нещата, които ви носят стойност и радост.

Може би тук е моментът да спомена книгата на Мари Кондо “Магията на подреждането”.

Рали, разкажи ни за пространството в твоя дом.

Вкъщи нещата имат само две функции – да са полезни или да ни носят положителна енергия. Всичко, което не е нито едното, нито другото, отдавна си е заминало. Нямаме нищо, покрай което да минем и да се чудим за какво ни служи. Апартаментът ни е изчистен – всичко в едната стая (без мебелите) може да се побере в един кашон. Има декорация, която се състои от снимки/цитати в рамки – тези, които ни вдъхновяват; свещи, които използвам за ароматизация и одеяла и възглавници, за да ни е удобно, когато почиваме. И растения – те са моята слабост. Няма десетки сувенирчета, джаджи, прашасали вещи от години и т.н. Има малко книги – запазвам си любимите, всички други чета и подарявам.

А смяташ ли, че е нужно всеки, който се интересува от минимализма, да прочете книгата на Мари Кондо и да прилага нейните методи за организиране на пространството?

Да, определено би било полезно! Това, което аз взех от тази книга, беше организацията на дрехите (вече 3-та година я спазвам и е невероятно функционално и красиво) и на документите – научих се да пазя само най-важните в една папка, както съветва Мари Кондо. Всички упътвания (които никога не чета), изтекли гаранции, невалидни вече договори, всяка ненужна хартия си замина.

Творчество

Никога не съм вярвала в понятието “творчески хаос”, нито съм намирала връзка между творческите личности и безпорядъка. За мен това е оправдание. Доказано е, че когато се опитваме да вършим нещо (да учим, да творим или нещо друго), мозъкът ни се разфокусира от всичко около нас. Ето защо, когато бюрото ни е неподредено и пълно с най-различни вещи, би ни било много по-трудно да се концентрираме върху задачата, която имаме да изпълним.

Когато обаче пространството е минималистично подредено, то най-малкото позволява повече въздух да циркулира в него. Е, няма как да оборим факта, че кислородът е жизненоважен за цялото ни тяло, а особено важен за мозъка. Така че не се учудвайте, ако когато подредите и изчистите, усетите прилив на нови идеи и като цяло на енергия.

Рали, подобри ли се твоят творчески процес, откакто прилагаш минимализма?

И творческият, и работният процес се подобриха. Доказано е, че се работи най-добре в изчистени пространства. Обикновено креативността се ражда там, където има пространство за запълване. Трябва умът ти е да спокоен, трябва съзнанието ти да е необезпокоявано, трябва мисълта ти да има място и свобода, за да лети и да се разплита.

Финанси

Минимализмът не означава да спрем да си купуваме вещи, а да ги купуваме осъзнато. Когато пазаруваме само нещата, от които имаме нужда и/или тези, които наистина много ни харесват и ни доставят радост, ние неизбежно ще го правим в пъти по-малко от преди.

Тъй като ще купуваме по-рядко, ще залагаме на по-скъпи, но по-качествени продукти, което почти задължително ги прави и по-дълготрайни. Това е колкото промяна в начина на мислене, толкова и проста математика – вместо да си купуваме панталони от по 30 лв. на всеки три месеца, защото се захабяват бързо, можем да си купим един панталон за 100 лв., който наистина ни харесва и който е достатъчно качествен, за да го носим в следващите 5 години.

Посочвам този аспект от минималистичния начин на живот като последен, защото той не е самоцел. Няма как да не се съгласим обаче, че е един прекрасен бонус, който никой от нас не би отказал.

Рали, ти пестиш ли повече, откакто си минималист?

Разбира се. Дори започнах да пестя, преди просто не го правех. Доста разходи отпадат покрай минимализма. Сега целият ми доход е спестен с изключение на това, което отделям за всичко необходимо. Преди по-скоро беше обратното – спестявах, ако случайно нещо останеше, след като съм накупила какви ли не ненужни неща.

Ще те помоля за финал, колкото и да е трудно, да обясниш на нашите читатели възможно най-кратко и ясно какво е минимализмът и защо му посветихме цяла статия, а ти – цяла книга?

Честно казано, понякога се уморявам да говоря за минимализма. Опитвала съм се да убедя много хора, но винаги става едно и също – човек не вярва, докато не опита. И аз бях скептична, а сега не мога изобщо да си представя да живея различно. Затова ще им кажа само да опитат – за седмица, две, месец. Нищо повече. Гарантирам, че ако не им стане начин на живот, със сигурност ще научат нещо за себе си – най-малкото, че няма как вечно да бягаме и да се крием зад притежанията си, няма как вечно да се отъждествяваме с титлите и дипломите си, няма как вечно да търсим щастието някъде навън. То винаги си е било вътре. И минимализмът просто ни го напомня, и то по незабравим начин.

Славея НИКОВА