Е, ти па!

Чудни книги се издават. Красота, зенит на изобразителното изкуство и на ПР-а. Не на литературата. Барелефи, орелефи, блясък, конфети, флорални елементи – бе, красота. А вътре пръстите си оставили. На любовните романи още малко и есенция от пачули ще им вкарат в кориците.

Що така не направят и с Библията – корицата да е импрегнирана с елей, а на нея Христос, разпънат на релефен кръст, разбира се, разположен хоризонтално, да има двойна ключалка между двете корици (където са му разположени дланите) и да идва с ключ във формата на пирон. И така всеки път като искаш да я отключиш (като тийнейджърски дневник) да му забиваш клинците на Иисус, да страда още за наште грехове, че му беше малко – те греховете ни безконечни. На тая Библия и някой католически бонвиван ще завиди и веднага ще иска да я има.

Не е лошо и на Христa да му се прави ПР.

А пиарите – критици. С такива професионални и меродавни мнения. И накрая винаги завършват с намигване – да си кажеш „А що па да не си я купа!“ . Не, че е лошо. Преди такива критици да е имало – никой писател нямаше да се оплаче.

Тая корична литература, дето сега доминира, можем да я изтълкуваме като някоя поза – да четат повече хората, да купуват, да се образоват. Нека. Нека купят книгата заради тая пъстра обложка. Не за идеите, смазани между тия две твърди натруфени корици. Модерно е.

Било модерно да се чете.

Било красиво, секси, привлекателно

С тоя тип квалификации като че некоя миска описваме.

Модата е вид грозота, толкова непоносима, че трябва да я сменяме на всеки 6 месеца.

казà Оскар Уайлд. И после едно издателство му издаде романа с красиви корици с флорални елементи, в който параграфите започват с дефис, все едно са пряка реч.

Нека е модерно.

И литературата явно станà толкова непоносима.

Купиш си книга – безплатен разделител. Неустоима маркетингова хватка.

Сайтчета конкурси организират. „Ваканция с книга“. И за тоя конкурс правят снимки хората. Снимат се как четат книги. И после други хора им викат „Браво!“.

Щом на хората едно „Браво!“ им трябва, казвайте им го.

Е така. Без причина.

Не да си го просят с книга.


Тая жажда за добродетелност дере гърлото без милост.

Тая сладникава морална поза дразни.

Е, аз па…

Петър Гаргов

Вашият коментар