Мит ли е толерантността на българина?

Върнете се назад във времето. Помислете: имало ли е път, в който да си кажете: „Този е циганин и не искам да стои до мен!“, “Този е гей/лесбийка и ще се дръпна, за да не дойде и да ме сваля” или някаква подобна ситуация. Оказва се, не сте единствените.

Може ли виртуалната реалност да „излекува“ предразсъдъците ни и да се превърне в инструмент срещу езика на омразата? Тези въпроси бяха във фокуса на дискусията, която на 19 ноември събра преподаватели от Катедра „Радио и телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК), експерти от Български хелзинкси комитет (БХК) и студенти. Важният дебат е част от кампанията “NO HATE BG: Заедно в защита на малцинствата и в противодействие на престъпленията от омраза”, която поставя началото си на 1 ноември 2018 г.

Преподаватели, активисти от БХК и студенти се „потопиха“ в света на отхвърлените в зала 29 на ФЖМК

Мит ли толерантността на българите? Очевидно, предразсъдъците ни я поставят на изпитание. Ето какво разкриха изнесените на форума числа. Данните от национално представително проучване на “Отворено общество”, проведено през 2018 г. – “Демокрация и гражданско участие”, сочат, че:

70% от анкетираните не биха гласували за кандидат-кмет от ромски произход;
65% не биха гласували за гей/лесбийка;
63% не биха пуснали бюлетина за кмет с турски произход;
29% не биха гласували за човек с увреждане;
1 от 10 не би гласувал за жена.

Каузата „NO HATE“

NO HATE е проект, който се бори за защита на малцинствата и се обявява против престъпленията заради предразсъдъци и езика на омразата. В рамките му експерти от медийния и неправителствения сектор, преподаватели и журналисти обменят опит, правят и срещи с администрацията на малките населени места и обсъждат конкретни проблеми, свързани с езика на омразата.

NO HATE използва и една нова технология, която има за цел да активира човешката емпатия и да ни накара да вникнем много по-дълбоко в проблема – виртуалната реалност (VR). За „Потапящата журналистика“ говори Ангелина Генова от БХК, чиято е иновативната идея за борба с речта на омразата.

Избрахме виртуална реалност по две причини. Първо, защото е много интересен и сравнително нов начин да разкажеш история, през различен поглед. После, защото VR действа изключително силно на емоциите на хората. Това прави технологията много добър инструмент за социални каузи и за нов вид журналистика.

А участниците в дискусията имаха шанса – слагайки VR очила, да „влязат в обувките“ на Ганка и нейните съседи и роднини от ромската махала във Войводиново. Преди близо година 55 семейства бяха прогонени от незаконните си домове и изселени в пловдивския кв. „Столипиново“.

Кога предразсъдъците убиват?

Този наболял проблем коментира Радослав Стоянов от БХК през призмата на жестоко престъпление от омраза – случаят „Михаил Стоянов“. През 2008 г. 25-годишният студент по медицина бе прибит до смърт в Борисовата градина в София. Убийците му се оказаха група младежи, които – по собствените им самопризнания – решават да “прочистят” парка от хомосексуалисти.

Стоянов коментира, че подобни престъпления рядко биват дефинирани правилно и често остават ненаказани. „Словото на омразата и насилието, насочени към сексуалната ориентация или към половата идентичност, не са признати като специфично престъпление в Наказателния кодекс, което е в разрез със стандартите на Европейския съд по правата на човека“, допълни активистът от БХК и бе категоричен:

Когато един насилник посегне на хомосексуалист само защото той е такъв, това вече не е обикновено престъпление. Това е предполагаемо посегателство към всички хомосексуалисти

За хомофобските настроения у нас говорят и данните на социолозите, стана ясно в хода на дискусията. Около 40% от българите одобряват равни права за ЛГБТИ хората, но не ги желаят в приятелския си кръг или в политиката, сочи проучване на „Евробарометър“ от май 2019 г.

Съвсем наскоро пък Пловдив влезе в световните медии с хомофобски скандал. Политически партии (ВМРО, НФСБ и БСП) инициираха забрана на изложбата “Балкан прайд” на Фондация “Глас”, и то в момент, когато градът е европейска столица на културата под мотото “Заедно”.

И още по-„пресен“ пример – на 14 октомври тази година, по време на мача България-Англия в столицата, агитката демонстративно направи нацистки поздрав и обиждаше тъмнокожи играчи на гостите. Въпреки множеството снимки и видеозаписи от срамната сцена, бе повдигнато обвинение само на един мъж, за който в последствие се доказа, че изобщо не е бил на футболната среща, припомниха участниците в дискусията „Виртуална реалност vs. реч на омразата“.

Кого мразим?

Проучване на БАН от 2016 г. сочи, че турците се възприемат по-позитивно от българското мнозинство, отколкото ромите, но нагласите все още са зависими от историческото ни минало, стана ясно по време на дискусията. Омразата към „другия“, обаче, има и други проявления. Според данни на американската правозащитна организация Anti-Defamation League, 44% от хората у нас са антисемити (хора, които са враждебно настроени или имат предубеждения спрямо евреите). Данните са от световно проучване, проведено през 2014 г.

А как можем да се „излекуваме“ от този „вирус на злото“? „Рецепта“ има фотографът Галя Йотова, която изследва речта на омразата през призмата на графитите. Фразата на Платон „С Ероса започват отговорностите“, тя интерпретира така: