Две приятелки, една мечта – лесно ли се става писател

20-годишните Деница Мутафова и Паулина Дамянова са третокурснички в Софийския университет. Учат „Английска филология“ – специалността, която им пасва идеално. Момичетата са завършили Първа английска езикова гимназия в София. Oще преди да бъдат приети, Дени и Поли правят първите си крачки в „света на историите“.

Поли мечтае да стане преводач, тъй като чувства английския език като майчин, а за Дени тази професия е само началото в нейната кариера като писател. Мечтае някое от произведенията й да бъде публикувано възможно най-скоро, за да се отдаде напълно на призванието си. Разбира се, и Поли не би имала нищо против да види историите си „на хартия“. А най-хубавото е, че двете млади писателки са толкова близки, че да бъдат приятелки, но и толкова различни, че да не се конкурират на рафта в някоя книжарница.

Няма „опасност“ Дени (вляво) и Поли да се озоват на един и същи рафт в книжарницата

Кога за първи път усети нуждата да пренесеш на хартия световете, които се раждат в съзнанието ти?

Дени: Започнах да пиша първия си роман на 10-годишна възраст. Преди това пишех кратки стихотворения, но когато бях на 10 ми дойде идеята за един паралелен свят, изпълнен с митични създания и много опасности, порталът към който се намира някъде в Италия.

Поли: Още от пети клас пиша кратки откъси, но

истинското ми „пробуждане“ дойде, когато бях на 14

Тогава за пръв път ми дойде наистина мащабна идея за история с много герои, но – за жалост – не успях да я реализирам, понеже ми дойде друга идея със същите герои и трябваше да направя избор. Избрах втората идея и работя по нея до ден-днешен.

Кой жанр се превръща в твой спасителен остров, когато те залее нова вълна – идея?

Дени: Фентъзи жанрът винаги ми е бил любимият. Помага ми да избягам от сивото ежедневие и да се пренеса на едно по-вълнуващо, магическо място.

Поли: Пиша главно криминални истории, но се случва да ми хрумне нещо научно-фантастично.

Твориш ли и в други жанрове освен предпочитания? Кои са те?

Дени: Разбира се. Освен романи, пиша стихотворения и кратки разкази. Веднъж опитах да напиша пиеса, но за момента проектът е в застой с неопределен срок.

Поли: Почти не излизам от споменатите жанрове. Преди пишех стихотворения, но сега ми идва вдъхновение повече за проза.

С колко на брой свои произведения можеш да се похвалиш?

Дени: Точна ли цифра трябва да бъде?

За момента съм написала 12 романа (или бяха 13?)

към които често се връщам и редактирам.

Поли: Засега не много, имам 5-6 по-дълги разказа, към десетина откъса и един по-мащабен проект, върху който работя от няколко години.

Коя е най-странната идея, която си имала/най-странното място, на което те е осенила?

Дени: Ако трябва да бъда честна, повечето ми идеи идват от сънищата ми. Не бих ги нарекла странни, но понякога ми се случва да съм толкова изненадана след като се събудя, че да не мога да заспя отново, докато не запиша идеята си. Често сънувам портали към непознати светове и замъци, обитавани от духове, претенциозни принцове и устати вещици.

Поли: Странни идеи много, но не ги запомням всичките. Най-странната идея, може би дори най-зловещата, която ми е хрумвала, е идеята за малко паякообразно извънземно, което влиза през ухото в главата ти,

стига мозъка ти и започва бавно да се слива с него

докато не се слее напълно – когато това стане, ти вече не съществуваш като личност, а си част от огромно общо съзнание, наречено Hivemind (буквално си част от кошер от умове). За щастие на всички, едва ли ще я развия – просто, защото не знам накъде.

Отскоро обаче ми дойде идея за момиче, което пътува из паралелни светове, и мисля да започна скоро да я развивам. А иначе ме осеняват идеи навсякъде, я под душа, я в метрото, я на обяд с приятели.

Кое свое произведение би дала за публикация? Разкрий ни малко от сюжетната линия.

Дени: Несъмнено бих избрала „На трона за месец-два“, понеже този роман ми е най-близък до сърцето. Чувствам се истински привързана към героите, все едно са ми деца. Разказва се за младо момиче от скромен произход, което по случайност се оказва в центъра на междуособиците в кралското семейство. Разбира се, има романтика, както и магия. Най-забавното е и същевременно най-досадното – не знаеш на кого да вярваш до последно. Злодеите често проявяват героизъм, както и обратното.

Поли: Честно казано, в разказите, които съм завършила, няма кой знае каква сюжетна линия, но бих започнала да публикувам една история, която се развива в Първото българско царство. Предупреждавам, че всички герои са хора, въпреки имената. Представете си ги като човешките версии на съответните персонажи. Става въпрос за

Тор и Локи, които идват в България, за да станат част от варангийската стража на императора

Има конфликти между двамата братя и жителите на България и някои интересни любовни приключения, има и някои известни и не толкова известни славянски божества и митологични същества. Взаимоотношенията между героите, особено скандинавските, далеч не са като тези в митологиите. Мисля, че Нийл Геймън би се зарадвал на тази история.

Има ли други творчески занимания освен писането, с които въображението ти се заиграва?

Дени: Обичам да прекарвам часове в редактиране на снимки и правене на гифчета във Photoshop. Също така често измислям мелодии, които да съчетая с текстовете на стихотворенията си.

Поли: Обожавам рисуването. До такава степен, че главният проект, с който се занимавам, всъщност смятам да бъде манга (тип японски комикс). Освен това ми идват доста идеи за песни напоследък, така че скоро може да ми се наложи да започна да се уча да свиря на нещо, вероятно китара. Ако не, поне текстовете мога да напиша.