Есен е. Празник е. А на мен ми се иска да ви покажа едно ябълково дърво…

Да, правилно сте забелязали – то е било отрупано с плодове, които никой не е откъснал и те вече са готови да гният. Сигурно са кисели, ще си кажете. Не са, опитах ги. Всъщност са едни от най-вкусните ябълки, които съм яла.

Бедата е там, че дървото се намира в двора на единственото училище в село Ковачите. То обаче е не просто затворено от почти 10 години, но е разбито, занемарено, а част от иначе прекрасния му двор се използва за игрище. Друга част – за сметище. Ще ви покажа само красивата:

Училище “Добри Чинтулов” е създадено през 1857 г. и затваря врати след като отпразнува 150-ия си рожден ден.

Село Ковачите се намира на 15 км югозападно от Сливен. То съществува от около 600 години и има богата история. Моят разказ обаче не е за нея, нито за затвореното училище, а за едно съвременно и бурно културно огнище, намиращо се в същото село. Все пак есен е, празник е…

“Съществуването на читалището е почти невъзможно без съществуването на училището.” – казва ми Станка Пъшкова, работила 33 години в читалище “Пробуда”. С точност ми споделя датата на първия си работен ден, както и датата на напускането си, за да се пенсионира през януари тази година.

“Почти невъзможното” се оказва напълно възможно вече 10 години

за нея и за нейните колеги и приятели в читалището. Въпреки трудностите, около 15 певици и 30 танцьори продължават да се събират там, да репетират и да печелят награди на конкурси и фестивали в цяла България. Фолклорът, който те представят, е автентичен и с това грабва сърцата на публиката. Библиотеката също работи и добри хора даряват книги за обогатяването й.

А всичко започнало през далечната 1934 г. със 75 книги, донесени от учители. Тогава хората се събирали по кръчмите, къщите, а по-късно и в една част на вече бившата сграда на кметството. Организирали четения и слушали радио. В последствие започнали да изнасят пиеси, сформирали се хор и танцова група, които се явявали на конкурси. И така до ден-днешен.

На 8 ноември 1962 г. била открита и сградата, където се помещава читалището. Тя се намира до селския площад и днес изглежда така:

Дворът е поддържан и, както се вижда, много красив. Една част от него е заета от фитнес на открито – според мен чудесен начин да бъдат заинтригувани младите жители на селото, които поради липсата на училище прекарват голяма част от времето си или в града, или в съседните села, за да учат.

По последни данни населението на селото наброява 785 души. Колко от тях са деца – не зная. Преди си мислих обаче, че децата в Ковачите приличат на ябълките от дървото, което ви показах –

пълни с потенциал млади плодове, които са оставени на произвола на времето

които се превръщат в жертва на мястото, на което са се родили.

Сега вече знам, че това не е така, защото те имат читалище “Пробуда”, дейностите, които то организира и най-вече хората, които стоят зад всичко това.

Те са тези, които обират плодовете на ябълковото дърво и варят от тях най-вкусното сладко. Ала то не е просто зимнина. Наричаме го Бъднина.

Честит Ден на народните будители!

Славея НИКОВА