Нула32 – хартиената революция в дигиталния свят

Факултетът по Журналистика и масова комуникация към Софийския университет е преломно място за много от студентите, които искат да се занимават с журналистика. Вариантите след попадане в него, са няколко: да решиш, че това не е твоето нещо, да обвиниш образованието заради липсата на знания и умения, стажове или медийна кариера, третият вариант – да се стегнеш и да вземеш нещата в свои ръце. В специалната рубрика – „Made in ФЖМК“, ще ви покажем хората от третия тип. Хора, които не обвиняват средата, а работят, за да я променят.

Първият ни брой е посветен на Нула32. „Нула32“ е безплатно градско списание, което излиза веднъж на всеки три месеца, а в своя сайт хората от екипа са представили себе си като разказвачи на истории, които превръщат нещата, които ние не забелязваме във важен детайл, осмислящ живота в и на града. А тяхната цел е една – написаното да остане. Именно заради това в свят, в който всичко е в Интернет, те започват да издават една малка хартиена революция. Представям ви и нашия разговор с Панайот Стефанов, главен редактор на Нула32.

Привет! Можеш ли да представиш кой е Панайот Стефанов и за какво се бори?

Това е човек, който си е наумил, че ще се занимава със списания, градове и грамотност. Бори се за съществуване.

А да представиш „Нула32“ на хора, които никога не са чували за него?

Необходимия преводач, за да разбираме града си по-добре. За да го живеем пълноценно, за да можем да се обясним чрез него. Защото всъщност местата определят хората, а не обратното.

Във ваше интервю за „Под моста“ споделяте, че за вашия екип „Нула32“ не е просто проект. Какво е за вашия екип създаването на списанието?

Очевидно е някаква мечта, която преследваме или кауза, която си пожелаваме никога да не ни омръзне.

Би осакатило световете ни, мисля си, а надявам се не и само нашите

За хората, които не са запознати, 032 е телефонният код на Пловдив. Защо решихте именно Пловдив да е толкова пряко свързан с концепцията на списанието?

Защото не сме от София или някъде другаде, което всъщност няма никакво значение. „Нула32“ е едно все по-универсално списание за града въобще, без той да е задължително назован. Ние просто се намерихме в Пловдив, с което извадихме голям късмет откъм красотата на пейзажа.

Както ти споменах, нашият сайт е учебен продукт на студенти от трети курс във Факултета по журналистика и масова комуникация . Ти също си завършил този факултет. Кои са трите най-ценни неща, които научи?

ФЖМК е професионален ориентир. Във факултета има хора, които наистина знаят как се прави и могат да ви научат на занаята. Съветът ми е да извлечете максимума от тях, защото в противен случай виновните ще сте си само и единствено вие. ФЖМК също така е и невероятно място за създаване на контакти, работете за това, може да се окаже страшно полезно за в бъдеще.

Започнали сте да издавате „Нула32“ след завършване на първи курс. Как едни двадесетгодишни момчета и момичета вземат това смело решение?

С много наивност и кураж. Вероятно преди всичко трябва да благодарим на родителите си и на най-близкото си обкръжение

за средата, в която тези криле не са били прекършени, а са оставени да пораснат

или поне да се опитат да замахнат.

Вече четвърта година издавате списанието. Какви наблюдения имаш от българската журналистическа действителност?

Разбирането за медии масово е свирепо и инфантилно. Все пак обаче имам малки островчета на смисъла, които ни помагат да преглътнем разочарованието и да работим в посока преобръщането на представите.

Стъпка по стъпка и събеседник след събеседник

Един въпрос, който вълнува много от студентите, които тепърва започват да се занимават с журналистика – може ли човек да се издържа с журналистика, без да е в голяма медия?

Не знам.

Коя е най-смелата ти мечта, свързана с Нула32?

Точно в момента много искам да изтрием „Фейсбук“ страницата на списанието. Фейсбук не е хубаво място, но – за съжаление – там са почти всички.