Беше вторник, обикновен ден от седмицата. Е, може би не съвсем, защото освен това започваше и учебната година за всички студенти, като мен. Този вторник отново усещах вълнението на малкото и любопитно да открие нови неща момиче. Защото ми се искаше да преследвам призванието си още по-силно, а желанието да се случи нещо хубаво не напускаше мислите ми. 

Когато този момент отмина и всички равносметки бяха направени, дойде момента за почивка. Какво по-хубаво от една вечер, прекарана с любим човек, на хубаво място и сред природата!? Със съпруга ми набързо организирахме една разходка до красивото Панчаревско езеро. На първо място го избрахме, защото беше близо до нас. Втората причина беше, че съпругът ми е запален рибар /от няколко месеца, но това не го спира да влага цялото си желание и усилия/. Освен запален, е и отговорен рибар. Catch and release, не забравяйте,

не изяждайте мечтите си и тези на децата си!

На Панчаревското езеро ходят рибари от столицата и не само, там имат възможност да заметнат пръчки и да хванат някоя друга рибка, която да даде смисъл на желанието, усилията и средствата, които влагат. И третата причина – гледката. Пътеката, която минава през една част от езерото, напомня на крайбрежните улици по морето. А камъните, разпилени по наклона му още повече правят препратка към крайбрежната в Приморско, поне за мен. Липсват само изрисуваните лица на известни личности от различни епохи. Езерото е красиво само по себе си, но атмосферата, която се създава от заобикалящата го гора, от ресторантите в средиземноморски стил, които са разположени на брега му и гледката към миниводопада, преливащ към река Искър, са неща, които правят това място приказно.

Спускахме се по камъните, за да доближим брега и момента, в който ще уловим рибка, когато вниманието ми беше привлечено от нещо далеч по-различно от това крака ми да не пропадне между някой от камъните и да си остана там, заклещена и ранена. Всъщност, докато се спусках по склона, бях силно съсредоточена върху това да не се търкулна надолу и да се озова във вече хладните по това време от годината води. Но когато вече почти бях стигнала най-близките до езерото камъни, нещо друго отвлече погледа ми

Пластмасова бутилка на земята. И още една.

И кутия от примамки за риба, консерва царевица, скъсано влакно, опаковка от слънчогледови семки, няколко хартии. Погледът ми вече се простираше до най-далечната част, в която можеше да откара, а продължавах да виждам едно и също. Цялата ивица на езерото беше обсипана с безброй отпадъци. И тогава ми стана тъжно. Магията на това място сякаш избледня, изгуби се сред остатъците от човешкото присъствие. И езерото беше тъжно. Водораслите, които се подаваха от водата също бяха станали затворници на отпадъците, вплитащи се в тях. А обитателите на езерото едва ли обичат вкуса на найлон, пластмаса, корда, стъкло, салфетка или каквото и да било от тези неща.

И тогава се сетих за това как хората казват, че не само красотата на един човек е важна, а и чарът, които той носи със себе си. А ние, земните обитатели, някак бяхме успели да отнемем чара на езерото с всеки един отпадък, който бяхме оставили върху него. И сякаш по този начин отнемахме красотата му. Обещах си следващият път, в които посетя езерото, да нося чувал и ръкавици и да се опитам да поизтупам прахта и да върна поне част от блясъка му.

Ще ми се и останалите хора да погледнат през моите очи

Езерото даваше по нещо на всеки от нас, дори на онези, които не са го доближавали. Рибарите получаваха това, за което идваха чрез разнообразието от видове, които обитаваха това езеро. Желаещите да опитат вълнуващия спорт с кану, се впускаха във водите му, завладени от ентусиазъм и спортен дух. Влюбените двойки се наслаждаваха на залезите, спускащи се над блестящите води и скриващи се зад хълма, оставяйки на небосклона само цветовете на любовта. Домашните любимци тичаха радушно около водите и камъните и се наслаждаваха на спокойствието и свободата, която получаваха тук. И колко хубаво би било всички да се погрижим заедно за мястото, което беше донесло усмивки на толкова от нас – дори и на онези с 4 лапи, хриле или черупки.

Павлина ГЕОРГИЕВА