„В професията трябва да се балансират два противоположни принципа – стриктност и непринуденост, макар да са контрастни един на друг, те са взаимозависими“, посъветва студентите от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) известният журналист Георги Тошев.

Днес малко български журналисти са олицетворение на автентичност и упорито стоят зад принципите на професията. Във време, в което отношението на държавата и обществото към нея, я поставят едва на 111-о място по свобода на словото в света и много от онези, които ,,практикуват” занаята, се отказват от него, е трудно да се повярва, че Журналистиката, в най-романтичния й вид, е все още жива.

Едно от тези лица е журналистът Георги Тошев, който вече почти десетилетие, разказва най-интересните истории от екрана, води със себе си публиката на далечни дестинации, които разкриват съвсем различен поглед към света. Той се срещна със студенти от профил ,,Радио” във Факултета по журналистика и масова комуникация, за да сподели за своя опит като журналист и да отговори на техните въпроси. 

Съдейки по дългата му кариера е изненадващ фактът, че в студентските си години, Тошев

случайно попада в сферата на публицистиката

Той завършва българска филология в Софийския университет и не си представя журналистиката като поприще, в което да се развива.  Уви, започва да работи като разследващ журналист във вестник „24 часа“, период, за който казва, че е благодарен, макар този аспект от професията да не е онзи, който му приляга най-добре. Работи и за радио ,,Тангра”, пише за вече несъществуващия вестник ,,Континент”, прави специализации в Колумбийския университет и френското радио. За голяма част от кариерата си, Георги Тошев казва, че е имал късмета хората да му имат доверие и му е била давана креативна свобода, и макар това да звучи като мечтата на всеки журналист, той подчертава, че всичко е плод на много усърдна работа и че, в действителност, доверието, и в журналистиката, трябва да бъде заслужено.

Разказвайки за безбройните срещи, които е имал щастието да осъществи, Георги Тошев определя любопитството като най-ценното качество, което един журналист трябва да притежава, но и да поддържа, ако иска да узнае и сподели най-различни истории, и най-важното, начинът, по който ще го прави. Любопитството не трябва да бъде само привидно, то е и чувство, което движи интереса на журналиста, но ще увери и събеседника, че наистина иска да разбере повече. Според Тошев подходът е ценен във всеки разговор, той казва, че журналистът трябва да балансира два противоположни принципа – стриктност и непринуденост, макар да са контрастни един на друг, те са взаимозависими. Журналистът трябва да бъде добре подготвен, но в същото време е важно да покаже, че има какво още да научи от проведения разговор.

Една от най-интересните гледни точки, които Тошев сподели, е как малко егоизъм може да се превърне в крачката напред, която да отведе човек към реализирането на мечтите му и да промени живота му. Например, в момента, в който е осъзнал, че е достигнал до етап в своя живот, а и кариерата си, когато си е дал сметка осъзнал, че е в позиция, в която да може

да си позволи да помечтае ,,по-нахално”

както сам се изразява. Тази дързост се изразила в това той да състави списък с всички онези личности, с които иска да се запознае, без значение от техния статус и от коя точка на света са, целта била да докаже, най-вече на самия себе си, че границите, които преди си е поставял, са били чисто мислени, в които влиза и фактът, че е от една малка и непозната за много хора страна, държава с малък пазар в сравнение със световния, бъдейки напълно наясно, че това не би впечатлило хора с друг напълно различен стандарт на живот. Съветът, който иска да даде, разбира се, не е, че човек трябва да гледа егоистично на живота или професията си, а по-скоро да се осмели да мечтае, по-мащабно, отколкото предполага, че може и трябва.

Срещи с личности, които са готови да споделят уроците, които са научили по пътя към своите успехи или провали, са ценни и показателни за това, че всеки има свое начало и път, който да извърви, преди да опознае себе си напълно. Срещата с Георги Тошев беше последна от редица такива с други български журналисти, които имаха за цел да запознаят студентите и бъдещи журналисти с труда на онези, които вече са изградили себе си в професията.

Избирайки това поприще,

човек се впуска в един необятен хоризонт

който носи много свобода, но в същото време и много задължения. Често се говори за журналистическия дълг, макар в последните години повече, затова че той не се спазва, но в действителност е изключително важен. Журналистите сме тези, които поемаме задължението да сме в услуга на обществото, а то от своя страна вярва, че ние ще бъдем връзката между него и търсената и нужна промяна.

Ния МАРКОВА