Навярно малцина знаят всъщност къде се намират Вирджинските острови. Вероятно асоциациите са свързани с плажове, спокойствие и перфектното място за почивка. Но не и с … баскетбол, нали?

А сега си представете Вирджинските острови и Ямбол в едно изречение. На пръв поглед нищо не ги свързва. Освен любовта към спорта. А вече имат и друго общо – един баскетболист на име ЛаРон Смит.

Високият 203 см играч от екзотичната страна пристига в България през януари по препоръка на своя приятел Айзея Уилямс, който вече играе в „Ямбол“ и с когото се познават от колежанските първенства в САЩ.

„Познавам ЛаРон от 4 години, когато беше в колежа Georgia State. Знаех, че ще напуска отбора си в Кипър и му казах, че може да помогне на тима да се представи по-силно в първенството“, споделя Айзея.

Треньорът на българския отбор – Иван Чолаков, виждайки качествата на ЛаРон,

не мисли дълго и веднага подписва с него

Много неща 203-сантиметровия спортист от Вирджинските острови впечатляват наставника:

„Той има изключителен взрив – все са идвали такива, които забиват, но чак такъв взривен състезател – не е имало. ЛаРон е свястно момче и е добър човек. Скромен е и си паснаха с момчетата от моя отбор„, добавя треньорът.

Не крие, че е бил изненадан, когато е разбрал откъде идва Смит.

„Естествено той е атракция, защото впечатлява. Аз що не мога да се сетя, че има такава страна – Вирджински острови, си представете колко хора в един град знаят, че има“.

Първите думи на ЛаРон в България могат да бъдат описани с една дума – приключение:

„Кацнах в София и си казах: „Да, градът е хубав, бих живял тук.“

След това пътувах 2-3 часа и си мислех: „Боже, къде отивам???““

Първото занимание също е изпълнено с емоции за баскетболиста:

„Няма как да забравя първата тренировка с клуба. Беше януари и имаше много сняг навън. Все още се чудех къде съм отишъл. Първите дни бяха трудни за мен. Чувствах се като на кастинг. Треньорът нищо не ми каза, никой не комуникираше с мен – всички наблюдаваха какви качества притежавам. Знаех какво трябва да правя. Забивах, а всеки усещаше желанието ми. Тренирах един ден в Ямбол и ни предстоеше мач във Варна. На следващия ден ми казаха: „Стягай се, ще играеш в събота!“ И така се стигна до моя дебют“, казва баскетболистът.

Много неща впечатляват ЛаРон в Ямбол: „Няма нито един чернокож в града. Аз съм единствен. Не съм виждал дори един, който да бъде като мен.

Бил съм в много страни, но тук е истинска лудост – нито един

Разходките в Ямбол също са любопитни: „Забавно е, когато с Айзея сме навън. Няма случай, в който хората да не са ни спирали, за да разговарят с нас. Питат ни „Откъде си?“ и „Играеш ли баскетбол?“, а когато им отговоря, че съм от Вирджинските острови, те започват да се чудят къде се намира това място. Тога им казвам: „Подобно на Слънчев бряг е“ и че разбират“.

На български ЛаРон знае само няколко думи – „да“, „добре“ и „нещо“, като е научил още няколко от своите съотборници, но не пожела да сподели кои са те.

ЛаРон има близнак на име ЛеРон и по-малък брат, който се казва ЛоРон. Така

в семейството на баскетболиста са ЛаРон, ЛеРон и ЛоРон

Семейството му го подкрепя в решението му да заиграе за Ямбол: „Когато съобщих на майка ми, тя веднага започна да търси информация за страната. Не знаехме точно къде ще играя, но разгледахме снимки. Тя ми каза: „Изглежда хубаво място, може да ти помогне в развитието, работи здраво!“

Турбулентните месеци на ЛаРон в Ямбол са достойни за холивудски филм, но кое натежава повече – полложителното или негативното, стана ясно от отговора на последния въпрос в интервюто. Дали, ако можеше да се върне в миналото, отново би пристигнал в българския клуб?

„Да, тъй като Айзея ми е голям приятел. С него щях да пристигна отново тук, но ако трябваше сам да дойда – по-скоро не.“

Това е ЛаРон Смит – една екзотика в българския баскетбол.

Калоян Кюркчиев