Изгубих си левчето – каза момчето, без да ме поглежда в очите.

Знам, че това е доста необичаен начин за започване на интервю, но нямах намерение това да бъде такова. Зададох въпроса „Какво търсиш?“ на тъмнокожо момче, което с наведена глава оглеждаше земята и махаше листа от пътя. Случката се разиграваше на последната спирка на тролей петица, детето така беше забило поглед надолу, че не видя идващия човек, който се блъсна в него и каза: „Мърдай, бе, въглен!”.

Случайно го намерих в джоба ми и го подадох на детето: „Ето го, заповядай!“.

Той погледна монетата, после мен и каза: „Това не е моето левче“ и продължи да разбутва листата и да преглежда земята.

Как разбра?

Момчето не счете за нужно да ми отговаря и продължи да се оглежда.

Кажи,  как разбра? – продължих да упорствам.

Защото не е моето.

Какво е по-различното? Нали знаеш, че всяко левче е 100 стотинки и себестойността не се променя?

Момчето ме изгледа странно.

Моето е специално.

И с какво е специално?

То не е желязно, а на хартия.

Замислих се, хартиените левчета бяха извадени от пазара преди години, сега този процес засягаше и двулевките.

Откъде го имаш?

Тате ми го даде.

Кога?

Преди да тръгне.

Къде да тръгне?

В Англия.

Преди колко време замина?

Преди 6 години.

Чувате ли се?

Да, той ще ме вземе при него.

Не ти ли е добре тук с майка ти?

Тя не може да ме научи на това, което може баща ми.

На какво ще те научи той в Англия?

Да бъда мистър.

А тук какъв си?

Еми, циганин.

Ще спреш да бъдеш циганин, като отидеш в Англия?

Тате ми каза, че там никой няма да ми вика циганин, че тук са простаци, а там – не.

Просташко ли е да ти казват, че си циганин?

Просташко е.

А  как искаш да ти казват?

Мистър Рангел, така си говорят англичаните – на мистър.

Това ли е проблемът тук, че не ти казват „мистър”?

Не, ама не искат и да си играят с мен, бият ме, подиграват ми се.

Кои?

Всички – българите, циганите, всички.

Защо?

Защото съм по-черен и от циганите дори. Така съм се родил.

Преди ми казваха, че са ме опекли в печката като малък, ама вече на такива глупости не вярвам

А на какво вярваш?

На баща ми.

Кога ще те вземе?

Когато може, така ми е казал.

Какво ще правиш там?

Ще живея като мистър.

И как живее един мистър?

Не знам, баща ми ще ми покаже.

А ти английски знаеш ли?

Знам.

Кои думи знаеш?

Hello, father, mouse, home, one-two-three… – започна да изброява, докато клечеше по земята.

Еха, готов мистър. А защо не взе монетата, която аз ти дадох?

Е, защо да я взимам?! Нали не е моя?

Така е. Какво работи майка ти?

Фризьорка е. Ама тук го няма – каза момчето, което приличаше на нощ през деня – и се затича на някъде.

Аз останах стъписана как една фризьорка може да отгледа момче, в което не тече нито черна, нито червена, а синя кръв. И знаех, че не беше нужно това дете да стигне до Англия, за да стане мистър, той отдавна беше такъв, без помощта на баща си.

Христина ПИЛЕВА