България е първа по неграмотност в Европейския съюз (ЕС), според данните на Европейската комисия (ЕК) за 2016 г. 41%, да, почти половината от българските ученици до 16 години не са напълно грамотни (за сравнение във Финландия този процент е 8,1%). За 2012 година по грамотност се нареждаме на 53-о място в света, далеч пред нас са страни като Киргизстан, Туркменистан и Тонга.

Това са фактите. Черно на бяло. Затова е време да спрем да ги отричаме и да помислим какво трябва да направим, за да ги променим. Виждате ли, тук отговорът се крие в загадката. За да промениш нещо е нужно да направиш някаква промяна – в нашия случай нека ПРОМЯНАТА е с главни букви. Българската образователна система се нуждае от спешна цялостна промяна. Като се започне от самата система, мине се през учителите и се стигне до учениците. Смятам, че никой няма да оспори твърдението ми, че системата или по-точно две неща в нея трябва да се променят – бюджет и работещите в сферата на образованието.

Да започнем от парите, защото в крайна сметка всичко опира до пари. Нека отново се обърнем към фактите – според данни на ЕК за 2016 година България е сред държавите – членки на Съюза, които отделят най-малко пари за образование. За 2016 година страната ни е отделила средно 3.6% от БВП за образование. Е, докато това не се промени и не започнем да отделяме повече пари за образованието си, каквото и друго да правим положението няма да се подобри. Парите са в основата на промяната, от която се нуждаем. По-доброто възнаграждение за инспекторите ще спре корупцията, по-високите заплати за учителите ще привлекат млади и способни хора, от които системата ни се нуждае отчайващо, повечето пари за училищата ще подобрят материалната база.

Да, всичко опира до пари!

Но да си представим, че имаме необходимите средства. Време е да направим следващата стъпка. Образователната ни система се нуждае от експерти, инспектори и като цяло от хора, които са работили в училищата и познават работата отвътре. И тук някой ще каже: „Ние не можем да намерим учители, които да работят в училищата, как очакваш да намерим такива, които да работят като експерти и инспектори? Това няма как да стане“. Е, аз предлагам и друго решение, което според мен е и по-добро. Всеки, който ще работи в образователната ни система било като експерт или инспектор, да минава през задължителен едногодишен стаж в училищата. По този начин ще се ударят с един куршум два заека – първо, хората по високите етажи ще разберат какви са основните проблеми в образованието ни от първо лице и ще съумеят да направят законите и учебните програми по-ефикасни, и второ, по този начин с една идея ще се намали трескавата нужда от учители.

Второто нещо, което се нуждае от промяна, са учителите или поне по-голямата част от тях. Факт е, че основната част от учителите ни са стари и използват остарели методи, с които няма как да накарат учениците да учат. Скъпи учители, моля ви спрете да си мислите, че като плашите учениците, като им викате и като им пишете двойки ще ги накарате да учат. Това може да е действало преди, но вече не действа. Затова или си сменете методите, или се махайте. Мястото ви не е в училищата. Образователната ни система спешно се нуждае от млади и най-вече НАХЪСАНИ учители.

Защо нахъсани ли?

Млади учители има и сега. Но виждате ли, на тях не им пука. Те искат да дойдат, да им свършат часовете и да си тръгнат. Много по-лесно им е да влязат в час, да си говорят с учениците, да ги накарат да преписват урока от учебника, който след това трябва просто да научат наизуст и да им пишат 6. Така и те доволни, и учениците доволни. Да, ама не. Защото това учене наизуст може да е в полза на мързеливите учители, които просто искат да отбият номера, но не е в полза на учениците – всичко, научено наизуст, се забравя. Аз лично имах две преподавателки в училище, които ни караха да учим наизуст – по география и философия. Какви са сега знанията ми ли? Да го кажем така – моля ви, не ме питайте нищо по тези два предмета, защото отговор няма да получите. Ето затова се нуждаем не просто от млади учители, а от такива, които влизат в час с желание, които искат учениците им да знаят, които знаят как да привлекат вниманието на учениците към предмета си. А как да вкараме такива учители в училищата ли? Първата стъпка е да се увеличат учителските заплати. Втората стъпка е да се позволи на тези учители да работят не по стари и неработещи методи, а по нови, експериментални, нестандартни, но грабващи вниманието на децата.

Време е да разнищим и учениците. Или по-точно – време е да им върнем желанието за учене, да им покажем, че училището не е толкова гадно. Днешните ученици или поне по-голямата част от тях мразят училището, мразят и учителите. Е, предвид проблемите, които изредих по-нагоре, няма как да не ги мразиш. Признавам, че в очите на учителите учениците изглеждат като някаква напаст, която няма шанс да успее в живота, и може би са прави – голяма част от тях няма да успее дори и да иска. Но нима вината за това е само на децата? Не е ли виновна и системата с лошата си образователна програма? Защото не може след 8. клас учениците да нямат нито един час български и само 3 часа литература на седмица и да се очаква от тях да пишат правилно. А не са виновни и учителите, които идват на работа, ей така, за присъствие?

По никакъв начин

не се опитвам да оправдавам вината на учениците

за тези 41% непълна грамотност. Признавам, че днешните деца са големи гадове, на които изобщо не им се учи и които се държат невъзпитано. Но я си спомнете едно време на вас учило ли ви се е? Не са ли ви карали на сила да ходите на училище? Не са ли ви наказвали, за да учите? Съмнявам се да сте вършели всичките си ученически задължения с желание. Да, днешните ученици са по-лоши от предишните, но след като си го спомнихте май е по-лесно да се поставите на тяхно място, а? Е, преди тези методи може да са действали, но явно вече не действат. Затова, за да се върнат учениците обратно в класните стаи и за да се намалят тези 41%, е необходимо промените, за които вече споменах, да бъдат направени. Защото в момента учениците не осъзнават колко ще съжаляват в бъдеще, че не са учили, но вие, техните преподаватели, го осъзнавате. Затова е ваше задължение да намерите общ език с тях, бъдещето на България.

Промяната е важна и необходима. Образованието е важно и необходимо.

„Училището е работилница, където се формира мисълта на подрастващото поколение, и трябва да го държите много здраво, ако не искате да изпуснете бъдещето от ръцете си.“

Анри Барбюс

Е, казах каквото имах да казвам!

Антония ЦАПАРЕВСКА