Утрото, все още сънено, изкриви лице в опит за прозявка, протегна високо ръцете си и дръпна рязко завесата на сумрака, за да покаже, че вече е тук. Сутрешната мъгла се разсея и някъде измежду сиво-белите облачета се показаха и първите слънчеви лъчи. Растенията разтвориха цветовете си и във въздуха се разнесе благоуханната миризма на пролетта. Един малък свят започна своя ежедневен ритуал.

Прочетете още