От сладък анимационен герой, Мики Маус се трансформира в маскиран убиец в новата хорър комедия „Капанът за мишки на Мики“. Това стана ясно от трейлър, публикуван в социалните мрежи на 1 януари. Първообразът на легендарната мишка, появил се за пръв път в късометражния филм „Параходът Уили“ (1928), официално е обществено достояние в САЩ, след като изтекоха авторските права на „Дисни“ над него в същия ден.
Прочетете още Мики Маус се превръща в убиец в нов филм на ужасите
Фън-шуй и кафе – рецепта за успешна сесия
За да успее по време на изпитната сесия, един студент трябва да намери подходящо място за учене. Холивудските филми ни показват как младежите отиват в библиотеката на университетския кампус, натрупват камара книги до себе си, четат усърдно, водят си записки и се прибират късно вечерта. Софийските студенти пък решават да превземат кафенета. И защо не? Може би има нещо мотивиращо в обстановка, различна от университетската.
„Хрониките на селянина“: Свеж полъх в българското фентъзи
„Хрониките на селянина“ е дебютният приключенски фентъзи роман на Кристиян Недялков и първа книга от поредицата „Фантазмироника“. Книгата е издадена още през 2020 година, но чак сега попадна в полезрението ми. Реших да напиша рецензия точно за това произведение, защото ми направи впечатление крехката възраст на автора – 17 години. Като човек, който пише от дори още по-ранна възраст, ми стана интересно каква история предлага един млад автор, чиято фантазия все още кипи от фантасмагорични идеи и разчупени сюжети.
Прочетете още „Хрониките на селянина“: Свеж полъх в българското фентъзи
Цветът на 2024 г. – топла прегръдка или старомодна скука?
С настъпването на новата година, едни от най-належащите въпроси често са свързани с новите тенденции. Да определим цвета на 2024 година със сигурност е част от тях. За да не звучи като някаква наша измислица, първо трябва да си зададем въпроса: „Какво е „Цвят на годината“ и откъде идва?“
Прочетете още Цветът на 2024 г. – топла прегръдка или старомодна скука?
Из дълбините на Източните Родопи
Всички можем да се съгласим, че родината ни с право може да „пери“ своите синьо-зелени прелести пред тези на останалите държави. Едни от най-красивите места у нас обаче ще си останат Източните Родопи. Всеки път, когато се завърна на това място почти мога да вкуся мистиката на тези вековни гори. Времето там не съществува, а човешката ръка тихо взаимодейства с природните дадености. Пременени в бели „одежди“, Източните Родопи са още по-примамливи!
Z Generation 