Влизам в кафето. Поръчвам дълго еспресо. Сядам на масата. А на съседната – няколко човека. На пръв поглед деца. И такива и са…

Дочувам Даниела, която е „013-ка, БРАТ“, „Алекс, 010-ка“ и още няколко други на сходна възраст. Бързо правя сметка – между 13 и 16-годишни. Красиви деца.

Заслушвам се в разговора им и разбирам, че социалният проблем е много по-голям от еспресото, което пия.

На фона на чалга хита „Само, ако знаеше, че ти изневерих“ се разменят реплики като: „Голите снимки на тази са навсякъде, ама тя си е готина 013-ка“,

Тази бих я пребила, защото не слушка, а аз не обичам да не ме слушкат

И прочие, и прочие…

Даниела, Алекс, Богдана и компания се смеят, снимат се и идва въпросът помежду им: „Кога ще пуснем лайв TikTok? Амаааа…. от кой профил? Кой има най-много последователи“?

Получавам дежавю и в главата ми изниква въпросът….ново модерно състезание ли е?

Децата, убили Георги Кузев, са се състезавали за същото…

Без да генерализираме…сравнението е неизбежно. Една възрастова група. Една мечта – за известност в TikTok.

Социалните мрежи се превърнаха в състезание за известност, но как те влияят на „013-ките, БРАТ…“

Според проучвания периодът между 10 и 14 години е най-критичен. Тогава самоконтролът на децата все още се развива, а алгоритмичните „награди“ (лайкове, споделяния, известия) имат най-мощно неврологично въздействие.

А тази награда може да бъде превърната и в наркотик… Всъщност – наградата е наркотик.

Наркотикът обаче може да е и любовта помежду ни, приятелството, смехът и добрината. Всъщност добрината е най-силният наркотик.

Винаги искаш още… и още.

Затова, давайте и получавайте доброта и забравете за лайковете и временната известност – тя е лъжовна.

Така ще има повече прегръдки на „Младежкия хълм“ и по-малко молитви за последни такива в съдебната зала…