Всички можем да се съгласим, че родината ни с право може да „пери“ своите синьо-зелени прелести пред тези на останалите държави. Едни от най-красивите места у нас обаче ще си останат Източните Родопи. Всеки път, когато се завърна на това място почти мога да вкуся мистиката на тези вековни гори. Времето там не съществува, а човешката ръка тихо взаимодейства с природните дадености. Пременени в бели „одежди“, Източните Родопи са още по-примамливи!

Представям ви няколко кадъра, заснети по време на скорошния ми престой там:

„Картинки“ от яз. „Широка поляна“

„Един самотен бряг…един скелет“

Внимание! Исполин в горите над яз. „Доспат“.

Ето и нещо по-миниатюрно! Причудливи ледени образувания.

„Горски рай“ – Малка беседка за отдих с гледка към яз. „Доспат“. След двучасов преход наистина си беше райско!

„Уют“

Ураа! Снегоринът дойде!

„Контраст“

След целия този сняг, завършваме нашия фоторазказ с чаша чай, за да се сгреете. Това е традиционен турски чай, сервиран в неугледното на пръв поглед заведение „Ресторант Нанс“ на брега на яз. „Широка поляна“ като комплимент от заведението.