Здравейте, приятели! Името ми е Момо. Може да се каже, че съм типичната студентка с твърде много време за всичко, но и никакво време за нищо. Обичам да чета, слушам кейпоп, тук-там да излизам (прощавайте, малко съм интроверт), но най-вече обичам да пътувам. Любовта ми към пътуванията започна много преди самите тях. В един прекрасен момент усетих, че живо се интересувам от чужди култури и съм хиперлюбопитна да науча повече за това как живеят други хора, как мислят, какви са техните стимули в живота и кои обичаи внасят топлина в спомените им. Най-голяма слабост винаги ще ми бъде Япония.
Няма да говорим за покварата на големия град, за неговите курви и техните сводници, за евтиния кокаин и скъпи витрини. Няма да се качим в такси като Травис Бикъл и да хвърляме мизантропски порой върху тукашния хайлайф.
Беше вторник, обикновен ден от седмицата. Е, може би не съвсем, защото освен това започваше и учебната година за всички студенти, като мен. Този вторник отново усещах вълнението на малкото и любопитно да открие нови неща момиче. Защото ми се искаше да преследвам призванието си още по-силно, а желанието да се случи нещо хубаво не напускаше мислите ми.