Архив на категория: Напред-назад

София нощем – бели дробове vs. топъл епидермис

Няма да говорим за покварата на големия град, за неговите курви и техните сводници, за евтиния кокаин и скъпи витрини. Няма да се качим в такси като Травис Бикъл и да хвърляме мизантропски порой върху тукашния хайлайф.

Прочети още

Панчарево: Софийското море, осъдено да е бунище

Беше вторник, обикновен ден от седмицата. Е, може би не съвсем, защото освен това започваше и учебната година за всички студенти, като мен. Този вторник отново усещах вълнението на малкото и любопитно да открие нови неща момиче. Защото ми се искаше да преследвам призванието си още по-силно, а желанието да се случи нещо хубаво не напускаше мислите ми. 

Прочетете повече

Библиотека, хотел или и двете?

Случвало ли ви се е да искате да седнете или легнете някъде с книга в ръка, необезпокоявани от никого, съвсем откъснати от света? Може би пък искате да имате приятна, интелигентна компания, която има същите литературни интереси като вашите? По света вече има такива места. Може би сега се чудите за какви щуротии става въпрос?

Прочетете повече

Леля Дорче или силата на един жест

Сега ще ви запозная с леля Дорче – ужасът на всеки студент. Леля Дорче е една яка българка, на не повече от 55 години. Лицето ѝ е кръгло, обградено от къси тъмноруси къдрици.  Очите ѝ са сини, погледът – смразяващ. Устните ѝ здраво стиснати, а бръчките по лицето – безброй. За зъбите да не говорим – леля Дорче никога на никого не се усмихва или поне аз не съм я виждала да го прави.

Прочетете повече