Навън студено е и мрак цари,
а както беше лято, и настана тази пуста зима,
няма шарки, няма сила,
в небето има само пуста, пуста зима.
И така, де… сезонът на заледените пътеки и мокрите чорапки.
Хубаво, добре, но това не стига – че време и за подаръци да има.
Коледа, Коледа, чакам те чак от пролетта!
Семейна дата е това и на нея често се случват вълшебните неща –
за децата идва старец белобрад и вика с пълно гърло:
„Хо-Хо-Хо, подаръци ще има за всички от сърце“!
Послушни, непослушни – все с подарък под ръка…
щастливи, защото са деца.
И искат, те, големите, наред –
мечтаят си за детски коледен банкет…
не става с пълни шепи да останете и вие, сърдити великани.
Ще трябва вие да купувате играчки и бонбонки,
ала не да искате от близките си марковите маратонки.
Ще се озовете на тайно място утопично,
щом забравите за всичко най-първично.
Щастие е не да имаш скъпо и отлично,
не е и щастие да пазаруваш безгранично,
но е важно само да цениш момента лично.
Любов, любов, и скъпоценни хора – най-искрените ни подаръчни желания.
Весела Коледа! Хо-Хо-Хо!