В смъртоносния капан на българската мъгла

Колко живота трябва да бъдат загубени, за да се събудим? Колко време ще оставяме хората на власт да бездействат и да се оправдават, докато жертвите на пътя стават все повече? Колко още родители трябва да се сбогуват с децата си, за да се научим да караме с нормална скорост?

Звънни, когато стигнеш! Може би всички от нас са казвали този израз поне веднъж. За жалост, някои никога не получават това обратно обаждане. Само за 2025 г. на пътя в България е имало 456 жертви. Това са загубени 456 живота, мечти, и спомени, това са 456 оскърбени семейства. Страшно е да имаш близки, да трепериш над тях, докато не видиш името им на екрана на телефона.

Защо? Това е моят въпрос към българите. Защо бързате, защо рискувате, защо убивате? И какво от това, че ще изпуснете светофара, ще се приберете с 15 минути по-късно?

Случвало ми се е да ме изпреварят в аварийната лента на магистралата, докато се движа със 110 км/ч в дясната. Това е един безобиден пример, няма ранени, нито жертви. Но той показва колко системно е неспазването на законите у нас. Често виждам шофьори да отнемат предимство, да изпреварват на пешеходни пътеки и завои, да карат значително над ограничението. Повечето от тях остават ненаказани и продължават да рискуват не само своя живот, но и на тези около тях.

Снимка: Pexels

Заради това бързане загина 12-годишната Сияна през 2025 г. Водач на камион шофира с 20 км/ч над ограничението, губи контрол над превозното средство, след което се удря в колата, в която се намира момичето. Въпреки лошото състояние на пътя и лошото време, мъжът е решил да не спазва ограниченията и заради това едно семейство загуби дъщеря си. Мъжът е осъден, но не признава вината си, което според мен е леко страшно. Не знам как можеш да живееш със себе си, след като извършиш това. Камо ли да се смяташ за невинен.

По същата причина загина и 14-годишният Филип през 2023 г. 39-годишният (по това време) Петър Тодоров кара с 90 км/ч и два промила алкохол по улиците на София, когато блъска момчето. Въпреки двете нарушения и едното престъпление, Тодоров още няма присъда, той е само обвиняем. И тук се показва главната причина защо българите продължаваме да бягаме от законите.

Съдебната система е истинската мъгла в България. Кой ще спазва законите, ако няма кой да го санкционира? Дела се просрочват с години, общественият отзвук отслабва и накрая остава една тишина. Понякога извършителят подкупва, понякога чичото на третия му братовчед се познава с някого. И после години наред обвиняемият или си седи на топло вкъщи под „домашен арест“, или има условна присъда, която с достатъчно дебело пликче може и да се забрави.

Снимка: Unsplash

Тези „помилвания“ са опасни. Съдебната система не работи обективно, както би трябвало. А избраните от нея късметлии никога не виждат последствия и затова продължават да правят каквото си искат. Шофьорът на камиона, катастрофирал в колата на Сияна, е имал доста нарушения преди това, включително за превишена скорост. Но в България, за да се предприемат мерки, трябва кръв.

Не само „обикновените“ хора се възползват от бездействието на съдебната система.

Наказания няма и за отговорните институции. След всяка кървава катастрофа, те се крият. Подават най-много една или две оставки, колкото Бог да прости.

Но оставките не оправят дупките по пътищата, не изграждат отводнителни системи на пътя, не заздравяват мантинелите, не слагат информационни табели. И това са само част от проблемите на българските пътища, които седят от години.

Често чуваме за поредния субсидиран проект, който за милиони евро ще оправи отсечка от проблемен път. И понякога след месеци (или години) въпросната отсечка всъщност бива оправена… с кръпки. Кръпките се ронят, пътят изглежда по същия начин, по който е изглеждал преди. Милионите евро отиват в някой джоб, а новите дупки пукат гуми и причиняват катастрофи. Ама важното е, че е бил ремонтиран. (В такива ситуации се чудя кой ще ми плаща за новите гуми, но това е друга тема.)

Снимка: Unsplash

В последно време хората започнаха да наричат мантинелите „солети“. И е така. Щом една кола толкова лесно ги разкъсва, значи те седят там не да пазят, а някой да си избърше ръцете, като каже, че си е свършил работата.

Другото забавно за мантинелите е, че когато някой ги разкъса, никой не ги оправя. На АМ „Струма“ може да се преброи колко катастрофи е имало по броя на полицейските ленти, който свързват двата края на мантинелите. Бих се ядосала, че тези найлонови лентички седят от месеци и не биха могли да спрат кола, тръгнала към отсрещното платно, но то и мантинелите не го правят. Файдата е нулева.

Скорошната трагедия на АМ „Тракия“, при която загинаха 12 души, само показва бездействието на институциите. Информационните табели си останаха един мит в историята на АПИ. Предупредителните системи си мълчаха преди катастрофата, както президентът ни си мълчи след нея. Шофьорите си караха със 120 км/ч на видимост най-много 70 метра. И загинаха 12 души.

Снимка: Свободен глас

Не знам как не сме бесни. Не знам как не пълним площади. Апатия ли е, чувство за безсилие ли е. Не знам… Сърбите не се прибраха по домовете си след инцидента на жп гарата в Нови Сад, при който загинаха 14 души. Ние не сме и излизали.

Но най-лошото е, че това не е първият подобен случай. През 2018 г. автобус разкъса мантинела в Своге и падна от пътя. При този инцидент загинаха 20 души. Ужасяващо число. Причината пак беше несъобразена скорост, лошо време и пропуск в пътя – липсата на отводнителна система.

И какво получихме, след като 20 човека загубиха живота си? Няколко оставки, знак за максимална скорост 30 км/ч и шумяща маркировка. Да, подмениха и асфалтовия слой, но така или иначе това щеше да се случи все някога. Пак замазване на положението, както винаги.

Трудно е да живееш на място, където нито държавата те пази, нито сънародниците ти. Трудно е да живееш на място, където всеки е ядосан, но не на правилните неща.

Вашият коментар