Черно и бяло – това са цветовете на цензурата. Тя е белите страници на вестниците и книгите, черният екран на телевизора, белият шум по радиото. За нея няма сиви нюанси. Цензурата не дава въздух на двузначието, защото то поражда мисъл. А тя се страхува от това най-много.
Прочетете още Изкуството – първата жертва на цензурата