Тука има, тука нема Харта за мир

(Не!)сигурен радевски подпис върху декларацията за европейската сигурност от 12 ноември.

Първоначално новината от световните агенции като ДПА и „Франс Прес“ идва като буца в гърлото. Застава упорито и българинът не може да я преглътне, избива го пот и го хваща националната срам: България се оказва единствената държава – членка на ЕС, чието име липсва под декларацията за ключовите принципи на европейската сигурност и пътя към мир в Украйна.

Обществото и опозицията веднага вдигат вежди. И изведнъж – фокус-мокус. Оказа се, че подпис има, но „с резерви“. Тоест, хем сме в играта с евроатлантиците, хем се опитваме да намигаме на Москва. Да лавират по този начин е тактика на предателите в „Traitors“, но сега няма да обсъждаме предаването.

Информационният хаос в първите часове не е случаен. Германската агенция ДПА първоначално стряска европейските партньори, като извежда България извън общия фронт на общо 40 държави. За миг изглежда, че страната ни отново е решила да играе ролята на „пето колело“ в европейската каруца.

Но бързата проверка в официалния документ на френското президентство разкрива друга реалност – родното присъствие там фигурира. Само че подписите на българския премиер Румен Радев вървят с дребен шрифт и звездички. Оказва се, че сме подкрепили декларацията само „в работната ѝ част“ – борбата с тероризма, кибератаките и хибридните заплахи, но с официална писмена резерва, забита право в преамбюла ѝ.

И така, точно в духа на лошо поверие, в сутринта на петък 13-и всички родни медии участваха в състезанието „Хайде всички, който е последен, е развалено яйце”. Публикуваха новината, че България не е подписала документа. Половин час по-късно от Министерския съвет уточниха информацията за подписа и резервите. Изхабихме коректорите да замажем сгрешеното.

Какво точно притесни министър-председателя в уводната част на документа? Според обясненията му от Дъблин, текстът не отразявал достатъчно динамиката на мирните преговори (като тези в Абу Даби) и държал „грешен тон“. Преведено на разбираем език: Радев отново намери начин да се дистанцира от ясната позиция спрямо агресора, опитвайки се да угоди едновременно на Брюксел, където трябва да се разходи за снимка, и на симпатизантите си у дома, за които всеки ясен евроатлантически жест е дразнител.

Фото: Официален Фейсбук профил на Румен Радев

Сутрешната новина се оказа фалшива тревога, но някак усещането за реалити формат си остава. Премиерът Радев изигра ролята си в духа на най-добрите стратегии на „Traitors“ – хем е в отбора на „праведните“ на кръглата маса в Дъблин, хем си пази скрита роля и тайно си пуска резерви срещу лагера. Само че голямата геополитика не е телевизионно шоу, от което да отпаднеш в събота вечер. Там накрая оставаш с подписа си, а когато той фигурира с бележка под линия, дори и собствените ти съюзници започват да се чудят кой точно играе срещу отбора.

Такива заключения си направих аз от Сезон 1 на кабинета Радев. Очакват ни още поне 3. Освен ако не се съберем на кръгла маса да го „убием” предварително.

Вашият коментар