Анатомия на един политически „враг“

Абдул Ел-Сайед – медикът, който се превърна в едно от новите лица на „синьото цунами“.

За Доналд Тръмп той е „комунистически неудачник“, за Джей Ди Ванс е „много зъл“, а за американския певец Брус Спрингстийн – защитник на американската конституция и демокрация. На 3 ноември 2026 г. Абдул Ел-Сайед прибави към противоречивите оценки по свой адрес и едно историческо постижение. Той стана първият мюсюлманин, избран в Сената на САЩ. Победата му в Мичиган се превърна в една от емблемите на демократичното „синьо цунами“.

Пълната реч на Абдул Ел Сайед за победата

42-годишният Абдул Ел-Сайед е роден в Мичиган в семейство с египетски корени. Преди да се насочи към политиката, той се занимава с обществено здраве. След втори курс временно прекъсва следването си по медицина, за да продължи образованието си в „Оксфорд“ с престижната стипендия „Роудс“. Там получава докторска степен по обществено здраве, след което се завръща в САЩ и завършва медицина в Колумбийския университет през 2014 г. Година по-късно оглавява Департамента по обществено здраве на Детройт, където работи за възстановяването на общинските здравни услуги след финансовата криза в града. През 2018 г. се кандидатира за губернатор на Мичиган, но губи вътрешнопартийните избори на демократите. Осем години по-късно печели изборите за Сената на САЩ.

Източник: Официалната страница на Абдул Ел-Сайед във Facebook

Медицинското образование на Абдул Ел-Сайед намира отражение и в политическите му възгледи. Той се застъпва за всеобщото здравно осигуряване, намаляване на икономическото неравенство (по-ниски разходи за живот и защита на работещите) и ограничаването на влиянието на големите корпорации върху политиката. Неговите убеждения го нареждат сред прогресивното крило на демократите, редом до фигури като Зохран Мамдани, с когото го свързват както сходните политически идеи, така и нападките срещу религиозната им идентичност.

Източник: Официалната страница на Абдул Ел-Сайед

Ел-Сайед обаче не оставя обидите без отговор. Когато републиканският сенатор Тед Круз го обвини, че е „джихадистки леприкон“, демократът отвърна шеговито, като каза, че иска шапка с този надпис. След изборната си победа се обръща с арабското „хабиби“ („любими мой“, но в по-разговорна реч означава „приятелю“) към американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, който по-рано го е нарекъл „много зъл“. Демократът му напомня, че през януари ще трябва да приеме неговата клетва, както и на останалите новоизбрани сенатори. Вместо да влиза в „словесни престрелки“, Ел-Сайед предпочита да отговаря на нападките с ирония.

Макар да предизвиква остри реакции, той успява да привлече подкрепата на утвърдени личности в американската политика. Сред тях е бившият президент Барак Обама, който публично застава зад кандидатурата му.

Възгледите му обаче не срещат единодушие дори сред собствените му съпартийци. Особено остри са споровете около позицията му за войната в Газа. Той определя действията на Израел като геноцид и апартейд, и се противопоставя на американската военна помощ за страната, като призовава да се спре предоставянето на американски средства за финансирането на военни действия (не се отнася само за Израел). Сред критиците му е и бившата му съперничка – Хейли Стивънс, която впоследствие подкрепя републиканския кандидат и бивш републикански конгресмен Майк Роджърс.

Вашият коментар