Абдул Ел-Сайед – медикът, който се превърна в едно от новите лица на „синьото цунами“.
За Доналд Тръмп той е „комунистически неудачник“, за Джей Ди Ванс е „много зъл“, а за американския певец Брус Спрингстийн – защитник на американската конституция и демокрация. На 3 ноември 2026 г. Абдул Ел-Сайед прибави към противоречивите оценки по свой адрес и едно историческо постижение. Той стана първият мюсюлманин, избран в Сената на САЩ. Победата му в Мичиган се превърна в една от емблемите на демократичното „синьо цунами“.
Абдул Ел-Сайед: „Може би са сочили името ми и вярата ми, но всички знаем, че името ми и вярата ми не са причината да не можете да си позволите бензина, нито причината да не можете да си позволите хранителните стоки, нито причината да не можете да отидете на лекар.“
42-годишният Абдул Ел-Сайед е роден в Мичиган в семейство с египетски корени. Преди да се насочи към политиката, той се занимава с обществено здраве. След втори курс временно прекъсва следването си по медицина, за да продължи образованието си в „Оксфорд“ с престижната стипендия „Роудс“. Там получава докторска степен по обществено здраве, след което се завръща в САЩ и завършва медицина в Колумбийския университет през 2014 г. Година по-късно оглавява Департамента по обществено здраве на Детройт, където работи за възстановяването на общинските здравни услуги след финансовата криза в града. През 2018 г. се кандидатира за губернатор на Мичиган, но губи вътрешнопартийните избори на демократите. Осем години по-късно печели изборите за Сената на САЩ.

Медицинското образование на Абдул Ел-Сайед намира отражение и в политическите му възгледи. Той се застъпва за всеобщото здравно осигуряване, намаляване на икономическото неравенство (по-ниски разходи за живот и защита на работещите) и ограничаването на влиянието на големите корпорации върху политиката. Неговите убеждения го нареждат сред прогресивното крило на демократите, редом до фигури като Зохран Мамдани, с когото го свързват както сходните политически идеи, така и нападките срещу религиозната им идентичност.

Ел-Сайед обаче не оставя обидите без отговор. Когато републиканският сенатор Тед Круз го обвини, че е „джихадистки леприкон“, демократът отвърна шеговито, като каза, че иска шапка с този надпис. След изборната си победа се обръща с арабското „хабиби“ („любими мой“, но в по-разговорна реч означава „приятелю“) към американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, който по-рано го е нарекъл „много зъл“. Демократът му напомня, че през януари ще трябва да приеме неговата клетва, както и на останалите новоизбрани сенатори. Вместо да влиза в „словесни престрелки“, Ел-Сайед предпочита да отговаря на нападките с ирония.
Макар да предизвиква остри реакции, той успява да привлече подкрепата на утвърдени личности в американската политика. Сред тях е бившият президент Барак Обама, който публично застава зад кандидатурата му.
Възгледите му обаче не срещат единодушие дори сред собствените му съпартийци. Особено остри са споровете около позицията му за войната в Газа. Той определя действията на Израел като геноцид и апартейд, и се противопоставя на американската военна помощ за страната, като призовава да се спре предоставянето на американски средства за финансирането на военни действия (не се отнася само за Израел). Сред критиците му е и бившата му съперничка – Хейли Стивънс, която впоследствие подкрепя републиканския кандидат и бивш републикански конгресмен Майк Роджърс.
Предстои обаче Абдул Ел-Сайед да се изправи пред ново предизвикателство – да превърне предизборните си обещания в конкретни политически решения. В Сената той ще трябва да потърси подкрепа включително сред онези, които са оспорвали възгледите му. Дали ще успее, предстои да разберем. Защото отвъд определенията „комунист“ и „джихадистки леприкон“ стоят проблемите, към които самият той се опитва да насочи общественото внимание.