Дяволът работи здраво, но в съседна Сърбия повече. След високата избирателна активност по време на първия час от парламентарните избори в западната ни съседка тази сутрин, в края на деня тя се увеличава до исторически вот – близо 65%. Междувременно последните данни на социологическите агенции у нас показват, че Илияна Йотова и Андрей Гюров ще се изправят на балотаж на 1 ноември, след като до урните са отишли едва около една пета от българските избиратели. Кой ще победи – Сръбската прогресивна партия на Вучич или студентското движение, и дали кандидатпрезидентската двойка Йотова-Вълчев ще затвърди предимството си пред Гюров-Кандев?
Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е цял европеец„. Още от гимназията ни научиха да търсим скритата символика зад текстовете, а иносказанието бил символ на интелигентност. От „Съединението прави силата“, заето от братята европейци белгийците, през мантията-модел на държавно управление, до „Бай Ганьо, който убива автора си“ на художника Илия Бешков. Така бих определила процеса на европеизация на българското общество.
Още през далечния XVIII в. Паисий е написал в своята „История Славянобългарска“:
Поради ето се срамиш да се наречеш Болгарин?
Ала българската народопсихология отдавна е дала своя отговор – в стремежа си да бъдем приети от другите, понякога забравяме кои сме самите ние. А на българина все някой му е виновен – та нали е по-лесно да търсим кусурите у другите, защото нашето е най-добре?
Защо не погледнем малко пò на запад, може би няма да е лошо този път.
На около 400 км на запад (малко по-малко отколкото се очаква да е дължината на дългоочакваната магистрала “Хемус”) се случва нещо, което трудно може да бъде подминато. В Сърбия вече близо две години студентски протести поставят въпроси, които далеч надхвърлят конкретната трагедия от Нови Сад от ноември 2024 г., дала началото им – за корупцията, отговорността на властта и правото на гражданите да изискват отчетност от институциите. Само 3 дни след поредните студентски антикорупционни протести по улиците на сръбската столица, тези въпроси намират своя път и до урните. А шансът този път май е на страната на промяната.
Събрахме се, за да покажем колко много се нуждаем от промяна.
споделя протестиращ пред „DW България„
В редица европейски градове опашки за гласуване се образуваха още в първите часове на избирателния ден. А отвъд океана, във Вашингтон, сръбските гласоподаватели се наредиха пред урните в 3:00ч. през нощта. Все пак промяната няма време за сън.
В същото време в България сякаш всичко се случва със забавен ход.
Все пак, като сме тръгнали от Освобождението, страната ни сякаш се впуска в надпревара с времето, опитвайки се само за няколко десетилетия да навакса западноевропейските течения.
Почти сякаш сме се качили на японски високоскоростен влак, само че засега той съществува единствено във въображението на баба Пенка, която междувременно е прекарала 8 часа във влака от Варна за София.
Но за всичко си има време все пак – нали само за няколко часа подгласниците Гюров-Кандев скъсиха разликата с фаворитите Йотова-Вълчев? Явно и у нас влакът на промяната понякога набира скорост. Въпросът сега е дали този път ще стигне до крайната си гара, или отново ще остане на коловоза на големите обещания. Това ще разберем след седмица, в неделя – денят, в който България ще се срещне със седмия си президент. Дано да е на късмет!
