Коледа чука на вратата ни, въпреки всички размирици в света и държавата. Затова е време да поемем глътка въздух с няколко книги, които ще донесат спокойствие, аромат на канела и празничен дух. А, може би и поводи за размисъл.

Пригответе се за едно пътуване отвъд пределите на тъмната ни реалност – време е да се пренесем в света на зимните празници, където се преплитат съдби, променят се цели животи, а скрежът и елхите са в основата на всичко. През годините Коледа е станала повод за написването уникални истории. Те не само ни напомнят за истинската същност на празниците, а ни я показват през различни призми, които да се слеят със съзнанието ни.

Редно е да започнем с най-голямата класика в света на коледните истории, а именно:

„Коледна песен“ от Чарлз Дикенс.

Новелата е публикувана за първи път през 1843 г. Известен с повестите си за викторианска Англия, Дикенс не се отрича от стила си и засяга темата за социалната несправедливост, която вилнее в обществото, особено около Коледа. Неслучайно близо два века по-късно книгата си остава абсолютен фаворит на хората.

Историята е разделена на пет „строфи“. Всичко започва на 24 декември, в кантората на стария Ебенизър Скрудж, чийто съдружник Марли е починал преди точно 7 години. Това е една много важна подробност!

Скрудж е известен със своето скъперничество, което неколкократно се потвърждава още в самото начало. Пречупващата точка настъпва в мига, в който духът на бившия му колега (и съквартирант) нахлува в стаята му, за да го предупреди за проклятието, което го е сполетяло. Призракът на Марли е принуден да се лута на Земята, окован с вериги, които той самият е създал приживе – чрез алчност, егоизъм и грешни дела. С посещението си иска да даде шанс на Скрудж да се избави от тази съдба и му казва, че може да го направи само по един начин. Ще бъде посетен от три призрака –  Призракът на отминалите Коледи, Призракът на настоящата Коледа, Призракът на предстоящите Коледи – и трябва да ги послуша, за да се спаси. Сюжетът продължава с посещението на всеки от призраците, които пренасят Ебенизър в различни моменти, погледнати от неговата лична и чужди гледни точки.

Ако ви се чете нещо истински стойностно, което да ви накара да се срещнете с призраците си от миналото, настоящето и дори бъдещето, „Коледна песен“ е най-добрият избор, който може да направите.

Винаги съм мислил за коледния сезон, като за време, когато всичко е хубаво; време, в което си способен да си мил, прощаващ, благороден. Единственото време, в дългия календар на годината, когато и мъже, и жени могат да отворят притъпените си сърца и да обичат свободно.

„Коледа под боровинковия залез“ от Холи Мартин

След гореспоменатата класика е време да се насочим към малко по-леко, съвременно и любовно четиво.

Да, става дума за един от любимите предсказуеми романи, чиито край е ясен от самото начало, но пък радва сърцето точно заради тръпката от така желаната щастлива развръзка. Разбира се, не липсват драмата, зимните пейзажи и нежните мигове на близост.

Целият сюжет се развива в зимния курорт „Стардъст лейк“ на най-северния Шотландски остров – Джунипър. Пайпър (Пип) Честърфийлд пише рецензии за хотели в списанието „Дървото на живота“. Тя пристига точно с тази цел, но не след дълго се среща със собственика на мястото –  Гейб Уитакър – нейната детска любов, оставила белег в сърцето ѝ.

Старите чувства започват да излизат на повърхността и Пип решава да помогне с приготовленията за празничното откриване. С всеки изминал ден разстоянието и годините между тях се топят и сякаш цялата Вселена ги води в обща посока. Въпросът е доколко са готови да жертват от себе си, за да се доверят отново един на друг.

Закуски с топли палачинки, ледени замъци, разходки в снега и романтични докосвания, са само част от усещанията, които ще протекат през тялото ви, докато четете „Коледа под боровинковия залез“. Отличава се от типичните банални истории, но пък запазва чара и лекотата им.

Има много обяснения, много митове и легенди за Северното сияние. Дядо казваше, че светлините са небесни духове, които палят факли, за да посочат на изгубените пътници пътя към дома (…) Домът невинаги е къща и невинаги е мястото, където си отраснал. Понякога е просто чувство.

„Да пропуснеш Коледа“ от Джон Гришам

Понякога обществото има способността да поставя масови норми – като започнем от създаването на дрехи по стандартите на модата, използването на известни продукти и следването на трендове и стигнем чак до празнуването. Какво ще се случи, ако заявите, че ще пропуснете най-комерсиалния празник – Коледа?

Един от най-успешните автори на 21. век решава да покаже скритата страна на празниците – спазването на неписаните стандарти и навици.

Гришам се заема със задачата да създаде сюжет, в който семейство от САЩ решава да пропусне обичайните коледни традиции и вместо това да вложи спестените от подаръци, партита и украса пари в мечтан круиз до Карибските острови.

Лутър и Нора Кранк изпращат дъщеря си на двугодишна експедиция, през която тя ще преподава на деца в нужда. Тъй като и двамата са натъжени от нейното заминаване, Лутър предлага на съпругата си да не празнуват Коледа тази година, а вместо това да преживеят прекрасно 10-дневно пътуване в карибските води. След като техните съседи, колеги и приятели разбират, те биват всестранно упреквани за решението им.

Пропускането на Коледа се оказва много по-трудна мисия от очакваното. Реакциите, които ги заливат са своеобразен показател за способността на обществото да напада различните. И въпреки тънкия хумор, който се долавя през цялото време, прекалено ясно се прокрадва мисълта за страшното влияние на общественото мнение. И определено не става дума само за празниците.

Дали все пак семейство Кранк ще успеят да се преборят със себе си и другите, печелейки своя „пропуск“ за Коледа?

Живеем днес, не утре и определено не вчера.

„Дневникът на Ноел“ от Ричард Пол Еванс

Колко голяма роля играе миналото в нашето бъдеще и дали можем да избягаме от него?

Една голяма част от хората са прекарали детството си в условия, които не само са офрмили по-острите черти на характера им, но и са допринесли за десетките травми, които лекуват цял живот. Точно такъв е и случаят на младия писател Джейкъб Чърчър.

Цялата история в романа се разказва от името на Джейкъб, с когото в рамките на 232 страници се превръщаме в едно цяло. Всичко започва с кратко интервю, което ни запознава с персонажа на главния герой. Въпреки че негова книга става бестселър за пореден път, Чърчър звучи страшно отчаян и незаинтересован от въпросите на репортерката. Разговорът завършва с кратка травмираща история от детството му, която дава основа за развитието на целия сюжет.

(…) Беше следобедът на Коледа, а аз бях на седем; майка ми влезе в стаята ми и ме завари седнал на пода и улисан в игра с всичките ми коледни играчки. Тя побесня и ми се разкрещя, задето съм направил такава ужасна бъркотия. Накара ме да отида до кухнята и да ѝ донеса тежка дървена лъжица за разбъркване. Сетне ми смъкна панталона и ме наби с нея. Имах чувството, че е обладана от демон. Не спря да ме налага, докато лъжицата не се счупи. Тогава натъпка дрехите ми в един куфар, завлече ме на улицата и ми нареди да си намеря друго място за живеене. (…)

Ден по-късно мъжът получава обаждане, което променя хода на досегашния му живот. Съобщават му, че майка му е починала и трябва да отиде до там, за да попълни документите за наследство. Джейкъб напуска щата още като тийнейджър, бягайки от вкъщи. Точно така започва и кариерата му като писател, но години по-късно е време да спре бягството си.

Когато пристига в родния си дом, заварва шокираща гледка – цялата къща е изпълнена с непотребни вещи. Решава, че ще я почисти, търсейки отговори във всеки един предмет. Тогава открива и дневникът, принадлежал на Ноел – жената, която от години се появява в сънищата му. Случайностите се преплитат, прашните спомени излизат на повърхността, а обичта чука на вратата му и носи името Рейчъл. Заедно започват да ровят в миналото, в опит да открият себе си в истините за своите родители, а по пътя се ражда любовта.

Романът се чете с лекота, а коледния дух е само подправка, която допълва цялостната увлекателна история за човешките битки с реалността. Може би тайната зад успеха на книгата се крие именно в тези неизказани борби, които всеки от нас води – в чувството, че не сме единствени и няма нищо непреодолимо.

Преди 3 години Нетфликс създава екранизация на романа, така че има чудесна опция и за всички киномани.

Така живеем живота си. Бързаме напред, щастливи или не, в една и съща посока, докато не се сблъскаме с нещо, което променя дестинацията ни. Понякога този сблъсък боли, понякога не, но ако имаме късмет, любовта е тази небалансирана сила. Любов. Няма по-голяма сила във вселената.

„Полунощ ме води към теб“ от Том Елън

Питали ли сте се какъв би бил животът ви, ако бяхте постъпили различно в миналото? А дали бихте променили нещо, ако получите тази възможност?

Дойде времето и за последната книга в краткия ни списък. Редно е да спомена, че тя е личният ми фаворит и смятам, че е подходящо четиво през цялата година. Всеки от нас е гледал или чел поне една история, свързана с пътуване във времето. И въпреки това те никога не омръзват. Особено, когато идеята зад тях е винаги различна.

Романът често е представян като модерен прочит на дикенсовата „Коледна песен“ и определено има общо – усещането, че винаги можеш да поправиш грешките, които си допуснал.

Историята започва с кратка ретроспекция в 2005 г., когато главният герой, Бен, прави ключов избор по време на студентско парти. Там той се запознава с очарователната Дафне и се отказва от Алис, с която преди това дълго е имал близки взаимоотношения. Всичко се решава в съдбовния момент, когато по време на игра с криене Дафне го открива първа и се случва първата им целувка.

Следващата глава се развива през 2020 г., Бен е женен за Дафне и разбираме за проблемите им от първо лице. Той съжалява за много грешки, които е допуснал и на Бъдни вечер за първи път споделя тревогите си с Харв – неговия най-добър приятел. Въпросът, който го измъчва е „Какво щеше да се случи, ако Алис ме беше открила първа?“. Само миг по-късно се появява непознат старец се опитва да му продаде часовник, но който в последствие му подарява. Часовникът е спрял на една минута преди 12.

Така започва и прелитането в различни дни от живота на Бен. Събужда се в деня, в който за първи път среща Дафне. Прави нови избори, поглежда случките от различен ъгъл и осъзнава как сам е построил настоящето тухла по тухла – решение след решение.

Ако не харесваш живота си, можеш да го промениш.

---

Време е да се върнем отново в реалността. Независимо дали е Коледа или не, празникът е състояние на душата. Затова ви пожелавам ви да превърнете живота си във вълшебна приказка, която да препрочитате с усмивка на лице. Запалете камините в сърцата си, настанете се уютно и се увийте с памучните коледни истории. Останалото може да почака за миг.